Изтъкнатият дупнишки краевед-изследовател гл.ас. Иван Хаджийски в началото на месец септември 2026 г. е направил дарение на своята книга “Дупнишките художници“ на Художествената галерия в гр. Казанлък. Повод за дарението е нашият именит съгражданин – велик дупнишки и национален художник, майстор на натюрморта, пейзажа и портрета Патрики Сандев Вълчев. Той е роден на 19 май 1882 г. в гр. Казанлък, където е завършил основното си образование. От 1899 г. е учил във Висшето рисувално училище в София (сега Художествената академия), създадено през 1896 г.
Поради голяма бедност му се е наложило да прекъсва образованието си и се е издържал от рисуването на икони, театрални декори и други. След отбиване на военната си служба с големи лишения е завършил висшето си образование през 1910 г. Патрики Сандев е бил приятел и състудент на Владимир Димитров – Майстора и с него многократно са печелили първи награди в конкурси, обявени от Висшето рисувално училище. За да изкарва прехраната си Патрики Сандев е работил като помощник театър-майстор в Народния театър в София, участвал е в Междусъюзническата война през 1913 г. и е бил военен художник по време на Първата световна война през 1915-1918 г.
За кратко време е бил учител в Хасковската гимназия и в Мъжката гимназия в гр. Дупница. През 1920 г. Патрики Сандев се е оженил за Мара Иванова Атанасова от Дупница (04.09.1899-09.11.1974 г.). Тя е завършила Педагогическото училище в Дупница, няколко години е била начална учителка в с. Кочериново, а след това до 1955 г. е учителка в с. Слатино, Дупнишка околия. Патрики Сандев е живял при нея в Слатино и там подробно се е запознал с народопсихологията, бита и традициите на хората.
Нарисувал е около 370 картини и е участвал в редица художествени изложби в страната. Патрики Сандев е имал 13 самостоятелни частни изложби, от които 5 в гр. Дупница, три в гр. София и по една в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Бобошево и Рила. На 1 ноември 1934 г. той е имал великолепна изложба в гр. София.
По този повод видният дупнишки учител по география, читалищен деец и картограф на академично равнище Стефан Гавазов (1909-1979 г.) е публикувал отлична рецензия в околийския вестник “Светлина“ в бр. 39 от 25.11.1934 г. Великолепна рецензия за творчеството на Патрики Сандев е публикувал видният дупничанин Богдан Хранов (1911-2008 г.), доктор по търговско право и изтъкнат читалищен деятел. На 6 октомври 1950 г. Огнян Хпанов е написал 3 страници рецензия за творчеството на Патрики Сандев.
Той го определя като ненадминат майстор на битовия натюрморт, велик пейзажист и портретист. Патрики Сандев е написал 30 пиеси, от които 29 комедии и една драма. Редица от тях са поставяни на театралната сцена на централното училище “Пансиона“ и са получили много добър отзив.
Патрики Сандев е бил много добър народопсихолог, познавал е отделните социални слоеве и технита типажи в обществото. Той е познавал европейската и българската история, философия и психология. Изнасял е редица беседи сред хората. Тези негови беседи са получили висока оценка от двукратния депутат и автор ан 7 книги по социология Сотир Янев. Чрез него Патрики Сандев е поддържал много добри и близки отношения с проф. Асен Златаров.
Въпреки безспорните му достижения в областта ан изобразителното изкуство Патрики Сандев е бил неудобен и нежелан за доминиращите художници по това време в София, които са оглавявали творческите съюзи. На 11 юни 1952 г. Патрики Сандев е получил инсулт, възстановил се е бавно и е продължил да рисува много талантливо. На 11 декември 1959 г. Патрики Сандев Вълчев е получил втори инсулт и същия ден е починал. Погребан е в старите гробища в гр. Дупница, а в неговия гроб са погребани съпругата му Мара Сандева и нейният брат Асен Иванов (1905-1966 г.).
Патрики Сандев е направил голямо дарение на Община Дупница, картините му се съхраняват в Историческия музей, който е направил редица изложби на негови творби. С основание изтъкнатият дупнишки краевед-изследовател гл.ас. Иван Хаджийски определя Патрики Сандев като велик дупнишки и национален художник, майстор на натюрморта, пейзажа и портрета. Патрики Сандев и Димитър Топлийски (1893-1963 г.), талантлив дупнишки художник, са посочени от Иван Ст. Хаджийски като родоначалници на дупнишката школа по изобразително изкуство.
