Министерството на земеделието и храните обмисля законодателна инициатива, която да регулира изграждането на големи търговски обекти в градската среда. Идеята е да се избегне прекомерното струпване на магазини на големите вериги в жилищните квартали и да се даде повече пространство на малката търговия. Това съобщи министърът на земеделието и храните Пламен Абровски в ефира на бТВ.
Той даде пример със собствения си квартал, където в радиус от 500 метра има 3 големи магазина на една и съща верига, както и обекти на нейни конкуренти.
Като възможен модел министърът посочи практиките във Виена и Брюксел, където големите търговски вериги не са "нацвъкани" в жилищните райони, а присъстват чрез малки франчайз обекти, които приличат на традиционните квартални магазини. Според Абровски този подход подкрепя дребните търговци и осигурява на хората, включително на пенсионерите, достъп до стоки на нормални цени в близост до дома им.
По отношение на възможността за ограничаване на работното време на магазините, например затваряне в 20:00 ч. или забрана за работа в неделя, каквато практика има в Брюксел, министърът уточни, че засега подобни мерки не се предвиждат в България. Темата е била обсъждана единствено като пример за регулации в други европейски държави.
Абровски призова да се изчакат резултатите от проверките на Националната агенция за приходите (НАП), преди да се правят окончателни заключения за финансовото състояние и дейността на големите търговски вериги. По думите му подобни проверки са сложни и отнемат време заради огромния оборот и стокообмен на компаниите.
"Нали знаете какво представлява една голяма финансова проверка? В една средностатистическа фирма тя отнема месеци. А тук говорим за търговски вериги, които имат огромен оборот и огромен стокообмен", коментира министърът.
Той призова общественото внимание да се насочи не толкова към крайните цени на стоките, колкото към търговските надценки, които според него са основният фактор за поскъпването. "Вината да е скъпо в България са високите търговски надценки", заяви Абровски.
Министърът обясни, че в условията на свободна пазарна икономика самите търговски вериги определят размера на надценките си, но според него те трябва да останат в разумни граници.
Той оспори и твърденията на компаниите, че работят с ниска печалба. По думите му значителни разходи за консултантски услуги, които възлизат на около 40 млн. лева, могат изкуствено да намаляват отчетената счетоводна печалба и така да създават основание за поддържане на високи цени.
Абровски припомни, че правителството и Народното събрание вече са приели законопроект, с който се разширява обхватът на нелоялните търговски практики. В него е включено и изискване разликата в търговските надценки за едни и същи категории продукти да не надхвърля 10%.
Според министъра проблемът с нелоялните практики не е характерен само за България, а засяга и други държави от Европейския съюз. Той съобщи, че през януари Европейската комисия предстои да отвори за преразглеждане директивата за нелоялните търговски практики. Това ще даде възможност на земеделските министри от страните членки да предложат допълнения и промени.
Министърът отбеляза, че за първи път, откакто големите търговски вериги присъстват на българския пазар, държавата прибягва до затваряне на техни обекти при установени нарушения.
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) извършва проверки за произхода, качеството и безопасността на храните, както и за спазването на хигиенните изисквания. Според Абровски самият факт, че се е стигнало до затваряне на магазин, показва колко сериозни са били установените проблеми с хигиената. /Dir.bg

--900.webp)







--700.webp)



