44-годишният Игор Дашковски Стояновски призна вината си
Осем месеца затвор и парична глоба от 3300 евро получи 44-годишният Игор Дашковски Стояновски за подпалването на два дипломатически автомобила на българското посолство в Скопие.
Мъжът е признат за виновен за застрашаване на лица и обекти под международноправна защита, след като по-рано призна вината си пред съда.
По време на заседанието той заявил, че сам е взел решението да залее автомобилите с бензин и да ги запали, предаде БГНЕС.
Инцидентът е от 15 юни 2026 г. Двата дипломатически автомобила били паркирани пред сградата на българското посолство на булевард “Митрополит Теодосий Гологанов“ в центъра на Скопие.
Според информацията, представена по време на разследването, Дашковски пристигнал в центъра на града с автобус. След това отишъл до близка бензиностанция, напълнил пластмасова бутилка с бензин и се върнал при дипломатическите автомобили.
Той ги залял със запалителната течност, подпалил ги със запалка и напуснал мястото. Записите от охранителните камери са помогнали за установяването на извършителя.
При по-ранно съдебно заседание мъжът призна вината си с думите: “Чувствам се виновен и изцяло признавам вината си. Сам реших“.

Палежът предизвика остри реакции от българските институции. Министерството на външните работи осъди случилото се и определи действията като умишлена агресия, застрашила здравето и живота на служителите в дипломатическата мисия.
От ведомството съобщиха, че българският консул е реагирал своевременно и е успял да потуши огъня с пожарогасител, предотвратявайки по-големи щети.
България настоя за бързо и безпристрастно разследване и за подвеждане на извършителя под отговорност. В Министерството на външните работи беше извикан временно управляващият посолството на Северна Македония в София.
Случаят привлече внимание и извън двете държави. Реакции последваха от делегацията на Европейския съюз в Скопие, посолствата на Франция и Германия, както и от организации на българите в Северна Македония.
Първоначално срещу заподозрения беше образувано производство за предизвикване на обща опасност. По-късно случаят беше поет от прокуратурата за борба с организираната престъпност и корупцията, а обвинението беше за застрашаване на лица под международна защита.













