Новите четири района за планиране за нуждите на европейското финансиране, които ще заменят досегашните шест, влизат в сила от началото на 2027 г. след промени в Закона за регионалното развитие. Народното събрание одобри законопроекта на първо четене с гласовете на управляващите от “Прогресивна България“ – 127 депутати гласуваха “за“, 31 бяха “против“, а 36 се въздържаха.
За Югозападна България промяната е съществена, тъй като областите Благоевград, Перник и Кюстендил излизат от досегашния модел с тежестта на столицата и влизат в общ Южен район с редица други области.
Целта на законодателните промени е да осигурят съответствие на българското право с новата класификация NUTS, въведена с европейски регламент (ЕС) 2026/195. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки от 1 януари 2027 г., като установява единна класификация на териториалните единици за статистически цели и съпоставимост на регионалните данни между държавите членки и различните териториални нива. В законопроекта се посочва, че не се променят административните граници на областите и общините, нито се предвижда закриване на общини.
Новото райониране се налага, тъй като част от сегашните шест района са падали под минималния праг от 800 000 души население – още през 2018 г. е установено, че Северозападният и Северен централен район не покриват това изискване. За Югозападна България ключовият аргумент е, че включването на столицата в досегашния Югозападен район създава статистически изкривявания и големи вътрешни разлики, които ощетяват областите Благоевград, Перник и Кюстендил. Отделянето на София като самостоятелен район цели именно да премахне тези дисбаланси.
Според приетия на първо четене вариант страната ще има четири района за планиране.
Столичният район обхваща област София (столица).
Северният район включва областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра.
Източният район обединява областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол.
Южният район включва областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали.
Самата схема за новото райониране беше изработена от правителството на Росен Желязков, подкрепяно от ГЕРБ, “ДПС Ново начало“, ИТН и БСП. Още тогава срещу предложението се обяви значителна част от общините, но тогавашният министър на регионалното развитие Иван Иванов (БСП) наложи модела на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Против законопроекта гласуваха от ДПС, “Възраждане“ и 10 депутати от “Демократична България“. Според опозицията новото разпределение ще промени начина на разпределение на евросредствата и ще намали финансирането за по-развити райони и градове като София, Варна и Бургас.
Йордан Иванов от “Демократична България“ заяви, че не е правилно изпълнителната власт чрез Министерския съвет да променя плана за интегрирано развитие на София. По думите му, ако Министерският съвет реши да няма лъч на метрото или парк в столицата, такъв няма да има, което той определи като отнемане на правомощия. Той критикува и санкциите за неизпълнение от страна на кметовете, като предупреди, че това може да се превърне в инструмент за репресия върху тях.
От ДПС също не подкрепиха законопроекта, като Искра Михайлова посочи, че присъствието на Бургас и Варна с висок брутен вътрешен продукт в Източния район ще се отрази на начина на финансиране на целия регион и той може да остане недофинансиран. Велислав Величков от “Продължаваме промяната“ предупреди, че правилата на ЕС се пренасят механично, без да се проучат предварително утвърдени европейски модели като тези в Германия и Франция. От “Възраждане“ също гласуваха против, а от ГЕРБ заявиха, че моделът не създава по-добра основа за развитие на регионалната политика – въпреки че партията го подкрепяше по времето на кабинета на Росен Желязков.
За общините и бизнеса в Югозападна България, включително в област Благоевград, основният въпрос до окончателното приемане и влизането на промените в сила от 1 януари 2027 г. остава как преминаването към Южния район ще се отрази на реалния достъп до европейско финансиране и на конкуренцията за средства между отделните области.













