16650577_10208371638959110_1294913122_n

Помните ли Лукановата зима? Помните ли празните магазини – абсолютно празни? Помните ли опашките от хора, редили се от тъмна утрин пред магазина за „каквото докарат“? Аз помня. Помня и една случка и няма да я забравя никога. Моят брат живее в едно село-квартал северно от София и имаше по-добра възможност да се снабдява с продукти. И тъй, при едно гостуване в дома му, той ми подари една цяла кора с яйца – 30 парчета. С целия си акъл аз тръгнах да ги нося из автобуси и трамваи. Станах пишман, защото всеки втори ме питаше от къде съм ги купил. По това време имах нещо като офис на „Цар Иван Шишман“ – „Зад опашката на коня“ близо до Руското училище. Крепейки с труд яйцата, отключих и влязох. Веднага след мен се втурна млада жена и много развълнувано каза: – Господине, господине, видях, че носите яйца и много ви моля да ми продадете две, защото децата… – жената са разплака. Някаква бучка се запречи на гърлото ми, потекоха ми сълзи. Едвам успях да кажа на жената да си вземе колкото иска, сложих 5-6 яйца в плика й, отказах да ми плаща… Защо го пиша това сега? Ами защото тези, които ни управляваха тогава се канят пак да ни упрвляват.