В средите на своите колеги в България Алцек Мишев е своеобразна легенда. Наследник на стар зографски род – прадядо му е Иван Зограф от Кочериново, завършил Художествената академия в София, той напуска родината си в началото на 70-те и изгражда забележителна международна кариера в чужбина. Той е един от избраните в „Българските посланици на културата 2021″ в кампанията на БНР.
Живописец, концептуален артист, пърформър, експериментатор, авангардист, музикант, лектор… За изключително кратък период навремето той се превръща в популярно име, заемащо достойно място в артистичните среди на Запад.
Още през 1976-а в книгата „Европа – Америка – различните авангарди“ на Акиле Бонито Олива, представяща най-влиятелните 30 европейски и 30 американски художници, е включен и Алцек Мишев.
Най-известната творба на Алцек Мишев е „Преплуване на Атлантическия океан“ (1979 – 1982). След 3-годишна работа и 12 изложби между Милано и Ню Йорк в периода 1979 – 1981 г. проектът достига крайната си точка по време на първото връщане на кораба „Куин Елизабет 2“ от военните действия и кризата в Окланд между 15 и 20 август 1981 г.
Проектът е завършен в басейна на кораба по време на рейс между Англия и Ню Йорк, траещ 5 дни. В хода на тази самоиронично замислена акция художникът се оставя да го пренасят като златна рибка в аквариум – в малък контейнер, пълен с вода, той преминава през митническите пунктове на тръгване от Лондон, а после и при пристигането си в Ню Йорк. Всеки ден плува по 4 часа сутрин и 4 часа следобед в басейна на борда.
Алцек Мишев е главен герой в “Нашият ден“:
“Винаги подчертавам, че съм дупнишки художник. Баба ми е от село Рила, другата е от Кочериново, а селото срещу Кочериново е родното място на Майстора.“
Напуска страната, след като негова изложба е свалена заради модернистичния му живописен почерк
“Нямаше никакви модерни работи, такива абстрактни, каквито правех, аз се бях определил, че ще бъда все по-абстрактен художник.
Там изложих други неща, които бяха по-спокойни, но по някаква причина местните власти ги свалиха. Дойде една комисия от Съюза на художниците с Владимир Пешев и Максимилян Киров, които решиха, че това трябва да се реабилитира.
В онези години беше голямо геройство, направихме изложбата на бул. “Руски 5“ само няколко месеца преди да избягаме.“
Когато бях тръгнал да ставам абстракционист – да няма сюжет и изображения, да бъдат само цветове и абстрактни форми, живописец абстракционист, тогава ми казаха – “много са ти хубави работите, но това мина тук вече, сега сме на концептуалното“, говорим за 1971 г. Попитах “какво е това“ и ми обясниха, че е “въпрос на анализ на езика“.
Помислих си какъв ще бъде този анализ, тъй като не говоря нито италиански, нито английски, само малко немски. Започнах да правя ефектни смешки и ги нарекох “Моите лъжи“, не моите истини.
Докато мои колеги участваха много сериозно в това, аз бях някакъв несериозен авангардист. Правех очевадни грешки в заглавията, но много ефектни. И ето, че ме вкараха в авангардистите заедно с Христо двамата.“
Плуването, летенето и музиката са три неща, които неизменно присъстват в неговото изкуство
“Те са нови или стари метафори за пресичането, за контакта, за летенето. Те са колкото сериозни, толкова и леки. В епохата на средствата за комуникация те са лесни за възприемане.“/БНР
