Анелия Геренска: Дупничани са изключително активни и реагират адекватно на Съединението

Дупница играе много важна роля за връзката с българите в Македония, каза директорът на музея

Преди 136 г. всички – от народа до княза, загърбват дрязгите си в името на една обща цел

Димитър ИКОНОМОВ
136 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия ще отбележим на 6 септември.
По този повод разговаряме с директора на Исторически музей-Дупница Анелия Геренска. В следващите редове ще разберем и кои дупничани свързваме с една от най-важните дати в българската история.


– Г-жо Геренска, какво е значението на Съединението като исторически факт?
– Съединението на Княжество България и Източна Румелия е наистина първият акт от новата история на Третата българска държава, който българите осъществяват сами. Тоест вярват в силите си и го доказват. Те на практика показват на целия тогава свят, че всъщност на българите свободата не им е дадена даром. По онова време често са се чували подобни упреци и критики, че българите са все още едно племе, което не знае какво е получило. Така че Съединението изиграва точно тази важна историческа роля за повдигане на националното самочувствие, за доказване на българския национален гений. Българите са доказали, че е възможно да създадат своя държава, да я управляват и дори да имат претенциите за това, че трябва всички да живеят в едно общо етническо землище. Идеята за Съединението е само първият етап от тази обединителна идея, която е била за всички българи. Знаете, че Македония и Одринска Тракия остават в областта, изцяло под властта на султана. Още с подписването на Берлинския договор и разпокъсването на българската държава се раждат комитетите „Единство“, които показват, че българите няма да се примирят с изкуственото разделение на нацията. От друга страна, от днешния ден, връщайки се към Съединението, бихме могли да извлечем една изключителна поука. Тогава цялото българско общество е обединило усилията си в една идея – от народа, интелигенцията до правителството и княза. Те са загърбили своите политически различия и междуличностни конфликти, защото са били обединени от общата цел да постигнат Съединението. Това е доказателство, че обединението наистина прави силата и е изключително актуално и в днешния ден.


– Кои са хората, които тогава са изиграли най-важна роля, за да стане Съединението факт?
– Както казах, съединистката идея е първата реакция на българското общество на Берлинския договор. Политическите дейци в Източна Румелия, независимо че са в областта на султана, и тези от княжеството, работят в тази насока. Разбира се, всички знаем, че трябва да свържем това и със създаването на тайния революционен комитет и името на Захари Стоянов. Там са и Коста Паница, и Иван Стоянович, и Иван Андонов. Бих искала с гордост да спомена, че в разширения състав на Българския таен централен революционен комитет е и Христо Дюкмеджиев, който е дупничанин. Той е опълченец и след Освободителната война се заселва в Пловдив. Там развива своя занаят леярство, дюкмеджийство. Той е активен участник в тази съединистка идея. От друга страна, независимо от трудностите при устройването на новата държава, както Драган Цанков и Петко Каравелов, така дори и князът още в първите години споделят тази идея и застават твърдо зад нея. Те работят по един или друг начин в зависимост от обществено-политическата обстановка в Европа по това време.
– Как можем да свържем Съединението с Дупница и района?
– След Берлинския конгрес Дупница е една погранична околия и е с изключително стратегическо местоположение. Тя и в следващите десетилетия ще играе изключително важна роля за връзката с българите в Македония. Дупница има и един от първите основани комитети „Единство“ с цел именно подпомагане на българите в Македония. Така че дупничани реагират адекватно на всичко, което се случва. Има един изключително интересен момент в спомените на нашия съгражданин Никола Лазарков. Той казва, че в съботния ден след 6 септември, когато по телеграфа получават съобщение за извършването на съединистката акция, дупничани спонтанно се събират на митинг в подкрепа на своите сънародници. Разбира се, на другия ден и кметското ръководство започва подготовка и се свиква т.нар. „народно опълчение“, защото всички очакват нападение от Турция. И както и Лазарков споменава, само че нападението не е дошло от Турция, а от съседна Сърбия. По това време в Дупница има вече и много заселници от Македония, един от които е Иванчо Атанасов, известен като Иванчо войвода. Той реагира още веднага след съобщението за Съединението и с повечето дупничани, емигрирали от Македония, се отправя за Пловдив. Това е т.нар. „дупнишка чета“. Те заминават за Пловдив, очаквайки нападение от Турция. В същото време, когато вече е обявена Сръбско-българската война и нападението е факт, изключително много доброволци от Дупница се включват в подкрепа на армията срещу Сърбия. Има много сериозен дупнишки отряд, който се отправя към Трънско. Бихме могли да споменем и имената на видни дупничани като Богдан Петров, Георги Начев и Илия Панов, който е прадядо на нашия известен художник Иван Иванов-Жан. Повечето от тях са и опълченци, които са участвали и в Руско-турската освободителна война. Съвсем нормално е те да се включат и като доброволци в Сръбско-българската война. Така че дупничани са изключително активни и реагират адекватно на събитията.
– Какви могат да бъдат поуките за днешните лидери, а и за следващите поколения?

– Независимо дали е кръгла годишнина, или не, всеки трябва да се замисли и да извлече своята поука. Много хора казват, че това е просто един почивен ден. Не е така! На този ден всеки път трябва да обръщаме поглед натам, когато онези наши предци са съумели да преодолеят всички свои междуличностни и междуполитически дрязги в името на една обща цел за просперираща нация. Хубаво е да погледнем как те са успели да направят това и да се поучим как можем ние да го направим днес, за да можем да гледаме в перспектива и да очакваме по-добро бъдеще.
– За празника в Дупница ще има окачени специални табла…
– Да. Исторически музей-Дупница в момента не разполага с много експозиционна площ. Благодаря на управителя на Спортната зала в града г-н Панчев, който ни предоставя възможност във фоайето да разположим фотодокументална изложба, която бяхме подготвили по повод 130 години от Съединението. С нея приканваме дупничани да си спомнят за събитието и за личностите от тази епоха и да им отдадем заслуженото. В изложбата има няколко табла, специално за дупничани и за ролята им. Всеки може да я види и да научи нещо, което не знае. Ние сме отворени и можем да предоставим информация на всеки, който прояви интерес.