Произвежда ток от слънчеви панели, има мебелен цех и прави казанджийница
Васил Велков: Моето място е Коркина, но ще остана в САЩ
Можех да отворя двата магазина в Коркина, но ми поискаха 600 лв. наем. Мошениците трябва да се рекламират, казва бившият пожарникар
Юлияна КОЛЧАКОВА
Бизнесмен от Флорида се опитва да развие бизнес и съживи родното си село Коркина, Бобовдолско. Въпреки всички перипетии Васил Велков е категоричен, че именно в Коркина, а не другаде в България, ще отвори цех за производство и ремонт на мебели и казанджийница. Наред с предприятие за преработка на плодове. Има и обект за производство на електрическа енергия от възобновяем източник – слънцето. След повече от година услия вече има лиценз и от няколко дни Велков продава ток на ЧЕЗ от слънчеви панели, намиращи се в двора му в Коркина. Обработва и овощна градина.
Васил Велков е на 69 години. Като служител в столичната пожарна през 1992 г. емигрира в САЩ. Минава през всички неволи на емигрантския живот. И успява. Велков е от хората, които успяват не само за себе си. Това, което го отличава от много успели, е, че е помогнал и помага на много хора. През 2009 г. организирал събор за всички българи във Флорида, който финансира със собствени средства. Сега помага в България. Ежегодно дава пари за събора в Коркина. В родното си село е финансирал изграждането на детска площадка и ремонта на покрива на черквата.
Помага на кметството, за което след разразилия се пожар през зимата купил принтер и лаптоп. С негови средства са купени казаните за курбана на коркинци. Негова е и заслугата за осветяването на хълма над Коркина. Има намерение да помага на детско-юношеската школа на ФК „Марек”-Дупница, ръководен от бившия капитан Янек Кючуков. След като години наред със съпругата му Ева нямат право да се прибират в България, сега вече са тук ежегодно за по няколко месеца. През лятото са в Коркина, а през зимата – във Флорида. Зад океана са и децата му.
– Г-н Велков, Ваш приятел ми се обади, за да Ви похвали, че помагате на родното си село Коркина. В днешно време са малко хората, които правят такива жестове. Вие защо се ангажирате?
-Това няма обяснение. Има нещо нередовно в мен. Всички така мислят, защото… Само за това, че са българи, в Америка съм помогнал на 200 човека. Може би 150 от тях са започнали работа нелегално, защото нямат документи, действам малко по еврейското правило. Евреите, ако имат сънародник там, друг не може да се дореди. Преди години във Флорида направих „Коркински събор”. Той ми струваше около 15 000 долара. С певец, певица от Чикаго, оркестър, кебапчета, кюфтета, кърначета, един палет с бира и т. н.. Всичко това беше безплатно за хората. Ние закъсахме с документи в Америка. Даваха ми работни визи, но не можехме да вземем зелени карти. Имаше проблеми, за които не искам да споменавам. Един наш юнак написа донос срещу мен и оттам тръгнаха проблемите. 17 г. изкарахме без документи. И понеже родителите ми починаха и аз не можах да дойда да ги изпратя, а тук баща ми беше един от организаторите на събора на 2 август, Илинден, един ден реших, и казах: „Ще направя тоя събор и за живите, и за умрелите”. Взех решение и поканих българите, живеещи във Флорида.
–Подтикнала Ви е носталгията.
-Може би. Носталгията си е носталгия. Родителите ми си отидоха. В крайна сметка децата ми са там. И внуците. И за съжаление те са загубени за България. Това е големият проблем. И за мен, и за всички. Те са умни. Те разсъждават по различен начин. Те не са увредени като нас. Ние за всяко нещо имаме второ решение. Аз затова избягах. Избягах от системата. Преди 10 ноември 1989 г. построих оранжерия в двора ни в Коркина. Властите обаче казаха, че на човек от селищната система се полагат не повече от 2 тона въглища. А аз имах нужда от 50 тона за оранжерията. Тръгнах да правя комбинации, за да се справя. Сега се наложи да съборя оранжерията, за да мога да построя нова къща за децата ми в наследствения ми двор в Коркина. Затова съм антикомунист и избягах от комунистите. Работех в пожарната в София. Преди 35-40 г. тръгнахме за Италия, съпругата ми я покани леля й и един много умен генерал Йотов написа със зелен флумастер: „Не”. Пуснах рапорт, в който исках да бъде разрешено на съпругата ми да пътува, тогава имаше забрана – военнослужещи и служители на МВР трябваше да искат разрешение от министъра. Рапортът ми не стигна до министъра, стигна до ген. Йотов, който не разреши. По-късно съпругата ми замина за Щатите. Тя има леля там, поканиха я на гости и с дъщеря ми отидоха. След това отидохме и ние със сина ми, с туристическа виза. Там подадохме документи, както си е по закон, и останахме. Грийн картите ни ги подаваха на парченца – имаше донос срещу мен, че съм икономически емигрант, което ми попречи да взема документи. Накрая съдията ми даде грийн карта със стара дата, защото с мен дойде един адмирал, най-главният, ветеран вече, бил е главнокомандващ. Съдията се пообърка малко, защото адмиралът вика: „Аз съм дошъл тук да видя кой е американският съдия, който иска да изгони тоя човек обратно?” В този смисъл и там е като тук.
-С какво изкарвахте прехраната си в Америка?
–Абсолютно нищо не можех да правя, когато отидох. Освен това, че съм професионален пожарникар. Само че когато отидох да търся работа в пожарната, отидох с преводач. И в един момент служителят, от когото зависеше назначението, каза на преводача: „Партнер, ако при пожар под леглото има едно дете, как ще го извикаш да дойде при теб?” Вече знаех, че нямам шанс. Защото аз си мислех: „Като гледам тоя автомобил, мога да го карам, мога да правя всичко с него.” Да, ама не става. Там има закон, който казва, че за да заемеш такава длъжност, трябва да си американски гражданин. В Америка не може да си пожарникар, полицай, граничар, ако ги нямаш тези документи. Аз бях вече на 40, трябваше да чакам 5 г., ако получа грийн карта, за да подам документи за американски гражданин и се отказах. Започнах работа при човек, който боядисваше разни неща, и горе-долу след 8 месеца бях най-добрият бояджия.
-Какво боядисвахте?
–Боядисвах едни автомати за пари, от тези пред банките, казват се мастер карт. Работех по 6 часа с маска. По-късно реших, че трябва да правя нещо друго. Изкарах едни училища – с обучение за това как се правят мебелни и лакови покрития. Имам 4 дипломи. Сега мога да оценявам, примерно да кажа, че това шкафче струва 250 долара, с мой документ, с мой лайсенс. Аз го написвам, подписвам се, слагам печат, застрахователят плаща на този, чието шкафче е подредено. Сега имам фирма. Изработваме нови мебели, поправяме повредени от пожар или наводнение мебели и извършваме оценка на мебели – в Америка няма къща, която да няма застраховка. Винаги съм имал от 3 до 16 човека, които работят във фирмата ми. В момента работят четирима души.
– А какво се случва с производството на мебели в Коркина? Разбрах, че сте произвеждали кошери, които вече сте продали, но сте се отказали от идеята, защото не можете да намерите работници.
–Въпросът не е само да се намерят работници, защото това е бизнес. Няма такъв бизнес, при който да се произведе един продукт за 100 лв. и да се продаде за 80. Това нещо можеше да стане само по комунистическо време, някой друг да плати. Имах един работник тук, но в 8 часа сутринта той вече пиеше бира. Няколко пъти му казах: „Ще си загубиш работата”. В момента търся работници. Ако се появи някой, появи, ако не заключваме и толкоз. Правя стол- стълбичка, който е уникален. Аз съм го регистрирал, патентовал, друг никой не може да го произвежда. Имам машина, която произвежда первази. Купих я на майтап. Беше евтина, 400 долара. Аз ги дадох и след половин час ми казаха, че съм спечелил. Така че имам каталог, ако се отиде на моя уеб сайт, ще се види, че ние имаме над 1 000 вида первази. Никой ги няма в България. За да се произвеждат, ми трябват двама човека. И да не ме питат колко ще им платя аз, над 2 000 лв. ще изкарват на месец. Работникът трябва да изкара парите. Тук продължаваме да мислим: „Колко ще ми дадеш?” Няма да ти дам, колкото си изкараш, толкова. Ако става, става. Аз имам едно момче, което произвежда 3 пъти повече от другите. Не е честно, не е коректно той да получава по-малко от някой, който пуши цигари, говори за кафе, за футбол, за политика… Всичко разбираме, но в същия момент не сме си свършили работата. Докато американците са отговорни, не да работят, а тичат.
Аз самият съм имал три работи там. Синът ми завърши 11 и 12 клас за 1 година и веднага стана студент. На следващата година дъщеря ми стана студентка и трябваше да се плащат кредити. Последната ми работа беше да мия чинии в един италиански ресторант. Отлично се справях. Идва собственикът и готвачът казва: „Ей, Антъни, искам да ти кажа, че като пипна тоя тиган, знам кой го е измил”. Има разлика и кой мете двора, кой мие чиниите. След като напуснах, ми казваха: „Вратата ми е отворена, имам работа за теб”. Казвам: „Вече не можеш да ме ползваш, защото аз получавам други пари. Не получавам 8 долара на час. Аз имам 15 човека. Вече е друго”. Отговорността съответно си е моя за това, което правя. Някой път има пари, някой път няма.
–Правите и казанджийница.
– Тя е готова на 90%.
-Разбрах, че срещате много проблеми с бюрокрацията в България. Не са Ви разрешили да изградите нова къща в двора си, където да посрещате децата си. А причината била, че в имота имало много сгради. Разкажете какъв е случаят. Бюрокрацията ли е най-голямата пречка?
–В моя случай не толкова бюрокрацията, колкото простотията. Проблемът е в закона. Законът не позволява повече от постройки в един парцел. Казаха ми да разделя парцела на две – на мое име и на името на жена ми, за да е в норма броят на постройките в едното място и да може да се построи нова. Реших проблема по друг начин – съборих оранжерията, за която споменах, и ще построя къщата на нейното място. Законът е глупав, ограничава те в нещо, което… Аз дойдох с една торба пари, те не искат да ги вземат. Предлагат ми място в съседните села. Аз не искам друго място. Там все едно ще съм в чужбина. Не ми трябва. Аз живея на най-хубавото място в света – Флорида. Там е Доналд Тръмп, там е Мадона, там е Бил Клинтън, там е Шварценегер, там е Сталоун, там е Стоичков, там беше Марадона. Само че Америка не е моето място. Моето място е Коркина. Ако трябва да правя бизнес… Аз вече не искам да правя бизнес. Аз нямам нужда да работя. Искам да направя нещо, да назнача 5 човека и да се радвам, че мога да произведа нещо. Другото е да легнем и да умираме.
-Предполагам, че в Коркина вече няма магазин.
– Няма и всичко се съсипа. Исках да взема под наем двата магазина в Коркина. Предложих на „Наркооп” – Бобов дол 180 лв. на месец за двата магазина. Исках да сключа договор за 15 г. Председателят Иван Стоянов поиска 600 лв. Говорим за Коркина, не за Париж, какъв е тоя наем? Започна да ми обяснява, че младите хора започват да се връщат тук. Казах му:”Връщат се такива като мен, защото съм роден тук. Иначе кой и за какво да се връща?”
Вече няма кой да им даде и 5 лв.. Аз трябваше да дам 50-60 000 лв. само за покрив. Ако бях взел магазина, щеше да работи и от съседните села щяха да идват да пазаруват. На нас не ни е проблем. Ние идваме тук за няколко месеца през лятото. Имаме два хладилника, е къде е Дупница, отиваме, пазаруваме.
– Чух, че имате намерение да се върнете в България. Така ли е?
–Флорида е място, където е вечно лято. Няма причина да оставам тук през зимата. Какво да правя тук? По 4-5 месеца изкарваме, но за повече… Тук купих едно ново място. Искам да направя малко предприятие за преработка на плодове – сушене, компоти, конфитюри, мармалади. Машинките са ми тук. Хората ми се обаждат и ме питат: „Какво става?!” Аз от 1 г. вече контактувам с тия хора. Но и от 1 г. чакам да се преотреди това място, за да може да се строи. Само че 1 година по-късно строителните материали са двойно по-скъпи. Ние сме закъснели с 1 година. Сега на първата сесия на Общинския съвет след ваканцията – през септември, ще внесат предложението, за да разрешат.
-Изненадан ли сте от неуредиците в България?
–Не съм изненадан. И мисля положително. Синът ми е компютърен инженер, работи за най-голямата компания в света. Спътниците са техни, всички други са след тях. Работи като архитект там. Шеф е на голяма група. Правят нещата в перспектива – какво ще представлява например този телефон след 10 години. И синът ми, и дъщеря ми, и аз имаме къщи там. Имаме и два апартамента в София.
-Какво пречи на България да тръгне напред?
–Един известен човек преди години каза, че трябва да си сменим чипа. Аз продавах в Америка български стоки. Във Флорида бях само аз, нямаше други. Продавах 217 продукта – сирена, кашкавали, лютеници. Пръв започнах да продавам зелевите листа. Но какво се случи? В Америка на етикетите се пише първо месецът, след това денят. Бяха написали етикетите по българските изисквания и се оказа, че бирата беше дошла с изтекъл срок на годност. И друго – от фирмата, с която работех, изпратиха развалено сирене.
-Какъв е начинът да се смени чипът?
–Мошениците трябва да се рекламират. Да се казва: „ Е този е мошеникът”. Мошеникът, който изпрати развалено сирене, е Сашо Цветанов от Бяла, Русенско. Сиренето се разпадаше. Кого лъжем ние? Аз се утрепах там, за да намеря клиенти. Подобно нещо се случи и с киселите краставички, които продавахме. Затова се отказах да продавам български стоки в Америка.
-Как гледате на случващото се в момента в страната? Оптимист ли сте за България?
–Казах, че мисля позитивно. Аз съм човекът, който прави изборите във Флорида. Без мен нямаше да има избори там, защото няма кой да събере 100 заявления. Президент съм на Българо-американската лига във Флорида. Концертите на ”Фондацията”, Деси Добрева, Йорданка Христова са минали през мен. Ще допълня, че съм се отказал от някои политици. Иван Костов, когато медиците бяха в Либия, зададе въпрос: „Ами ако са виновни?!” Ти си министър-председател на тая държава… Слави Трифонов каза: „Нямаме данни Левски да е спал с жена”. Как може? Откъде накъде ще говори такива неща! Работил съм с Бойко Борисов, баща му ми беше началник в пожарната в София. Той е работлив човек. Нямам данни, не мога да го коментирам какво прави. Всички викат: „Тоя лъже, тоя краде”. Аз не съм видял кой краде и колко е откраднал. Може да се окаже, че нищо не е откраднал. Ние си говорим: „Всички са лоши. Всички са маскари.” Ама не е така. Не ме интересува. А и след като американците не са го ритнали, дето се казва, значи няма достатъчно данни за тия неща, за които се приказва.
–Какво е България за Вас и какво са Щатите?
-Не мога да ги сравнявам. Америка – имам уважение към държавата, към всичко. България, Коркина, това е моето място.
