Най-младият двукратен шампион празнува рожден ден днес
Запазването на българщината в Македония е топ кауза за 24-годишния политолог и запален левскар
Един от популярните санданчани празнува своя рожден ден на 14 март. Антонио Коларов е най-младият двукратен шампион в телевизионното състезание „Последният печели“ с Орлин Горанов по БНТ. До днес това постижение все още не е надминато. Антонио е възпитаник на Трето ОУ „Христо Ботев“ и ЗПГ-гр.Сандански, а в края на 2021 г. се дипломира в специалност Политология в Югозападния университ. Той е сред най-активните участници в кампанията „Изпрати българска книга в Македония“, а наскоро направи дарение от книги и на библиотеката в село Илинденци.
Светлана ВИДИНСКА
Честит рожден ден, Антонио! Днес ти навършваш 24 години, но все още си най-младият двукратен шампион в телевизионната игра „Последният печели“ с Орлин Горанов. Горд ли си с това постижение?
Да, това е едно от най-хубавите неща, които са се случвали в живота ми. Чувството наистина е прекрасно и препоръчвам на всеки да опита.
Как се реши да участваш в шоуто?
Гледах предаването по телевизията почти всеки ден и на всеки епизод отговарях на страшно много от въпросите, та реших да се запиша и да си пробвам късмета. Докато пътувах за студиото си бях поставил за цел каквото и да стане само да не се посрамя. Леко загубих увереността си като започнаха снимките, но когато спечелих първите си точки видях, че не е толкова страшно и се хвърлих смело напред в участията си.
Какви са впечатленията ти от Орлин Горанов като водещ и извън светлините на прожекторите?
За Орлин Горанов не мога да кажа нищо лошо. Легендарен изпълнител с респектиращо излъчване, което предразполага играчите. Имахме възможност да си говорим, докато траеше моето присъствие в предаването и съм наистина радостен от това.
Със сигурност всеки играч научава по нещо ново, кое беше то за теб?
На прима виста ще изтъкна босилека в прочутото “Песто Дженовезе”. После доста ме бъзикаха за него, че казах копър.
Кои бяха силните ти сфери в „Последният печели“?
Футбол, история и политика. Това са силните и любимите ми сфери и в живота като цяло.
Според теб на какво се дължи успехът ти и двете шампионски титли?
С риск да прозвуча самоуверено и надуто бих казал, че това е моята богата обща култура. За годините си смятам, че е наистина много богата. Започнал съм да чета от 4-годишен, а моите родители винаги са ме подкрепяли в това и са насочвали вниманието ми към книгите, за което съм им много благодарен.
Друг ключов фактор бе моята концентрация и бърза мисъл, които ми помогнаха и бяха от изключително важно значение. Не на последно място може би има и фактор това, че съм от Пиринския край. Имаше подобни подмятания и от Орлин Горанов, а и от хората в екипа на предаването, разбира се без лоши помисли от тяхна страна!
Имаш ли свой любим състезател, фаворит? Кои от участниците досега би отличил и защо?
Разбира се, че ще започна с Мартин! Левскар като мен, изключително начетен мъж с огромна по обем обща култура в много области на познанието и разбира се – рекордьор по победи в предаването. Другите, които ще отлича след него са Валери Георгиев и госпожа Карликова от Благоевград. Моите успехи са след техните и продължих победната серия на Пиринско.
Как приеха твоите успехи в родния ти град Сандански?
Получих много поздравления от доста познати и непознати хора в дните на участията ми, а и след тях. Аз поне се почувствах поласкан и много щастлив и се надявам да съм ги накарал и те да се чувстват радостни от това, че техен млад съгражданин е постигнал такъв голям успех. Радвам се, че съм първият победител от Сандански и се надявам да виждам повече хора от тук, които да се поздравят с успехи. За мен Сандански е много повече от роден град. Винаги и навсякъде, където съм бил (дори и в Студио 1 на БНТ) съм твърдял с обич и гордост, че това е най-красивият район в България и за мен бе още по-голямо удоволствие, че победите ми бяха в навечерието на годишнина от освобождението на Сандански.
Ако теглиш чертата, какво си спечелил и какво си загубил от участието си в шоуто?
Спечелих малко или много разпознаваемост сред хората, което още от малък ми се е искало да постигна. Естествено с нещо положително, като достойно представяне в интелектуално и развлекателно предаване по телевизията. Надявам се да съм спечелил и малко по-добро мнение за себе си. Спечелих увереност и вдъхновение за нови подвизи и зарадвах близките си хора. Това го броя за огромен успех! Иначе като се замисля не загубих нищо съществено. Вероятно съм изял малко “хейт”, но то това е нормално по нашите географски ширини и не се оплаквам от това.
Какъв е твоят съвет към всички бъдещи участници?
На първо място да не се притесняват, защото знам какво е, а от притеснение стават много грешки. Другото което е, че най-хубава игра става когато се забавляваш и изпитваш удоволствие от присъствието си там.
Как протича животът ти след „Последният печели“? С какво се занимаваш в момента?
Тъкмо започнах нова работа, а иначе малко преди участието ми в предаването стартирах своя страница във Facebook, която кръстих “Коментарник”. Другото, което правя е да осмислям как мога да осъществя многото идеи, които ми идват постоянно.
Разкажи ни повече за своя проект „Коментарник“?
Ако позволите първо ще помоля читателите ви да харесат страницата ми, хаха. Конкретно “Коментарник” бе дълго обмислян проект и сбъдната мечта. Създадох го като личен блог и си е моето кътче в интернет-пространството, в което мога свободно да изразя мнението си. С месеците малко еволюира идеята ми и започнах да давам възможност на всеки, който желае да направи същото, но при условието да не е анонимно. Имам амбициите и сериозните намерения в близките месеци да създам и поддържам канал в Youtube, защото това е още едно от нещата, които ми се иска да постигна, а и е добър начин да достигна до хората с хубаво и надявам се увлекателно съдържание.
Ти си човек с активна гражданска позиция. Кои са каузите, които подкрепяш и какво ти коства това?
Гражданската си позиция започнах да я отстоявам още когато бях 13-годишен. Сам стартирах подписка за изграждането на футболно игрище в моя квартал, защото още тогава вярвах, че масовият спорт вдъхновява децата и ги кара да се отдалечават от виртуалните и други по-неприятни зависимости в живота. Водех много срещи с разни хора, а вече трета общинска администрация в града замита тази инициатива под килима, въпреки обещанията на всички до момента. Неуспехът на тази моя кауза е най-голямото ми разочарование, макар и да знам, че не е по моя вина.
Иначе през годините съм участвал в много инициативи, а заедно с моето семейство сме се стараели да помагаме на хора в нужда без да се разгласява върху това. Може би през изминалата 2021 г. хвърлих гласност върху каузите, които подкрепих само и единствено, защото вярвах, че ще вдъхновя хората да ме последват и да доведем до траен успех на започнатото. Тъкмо беше започнала иницативата на Виктор Стоянов – “Изпрати българска книга в Македония” и бях сред първите дарили. Моето дарение бе от 18 книги от личната ми библиотека и вероятно е по-скоро символично, но то достигна до 10 семейства и с тези хора продължаваме да поддържаме връзка. За мен запазването на българщината в Република Северна Македония е общобългарски въпрос и е чест, че успявам да бъда полезен малко или много. За това ми деяние бях и награден преди месец в хубавата инициатива “Подари надежда”, а иначе продължавам да помагам на Виктор и на каузите на неговата фондация “Македония”.
Ти наскоро също така дари свои книги и на читалищната библиотека в село Илинденци. Може ли да разкажеш малко повече за това?
Това бе един емоционален акт в който подбудите бяха много. Първо, че разговарях с хората там и ми споделиха кампанията, която са подели в търсенето на нови заглавия за тяхната библиотека и разгласих това само, за да привлека внимание върху тях и моята надежда е да получават много и хубави заглавия, за да може жителите на това прекрасно село да им се радват. Друга от причините бе символична и тя е, че читалището им “Климент Охридски” навърши 100 години. Това дарение бе и в памет на пра-дядо ми, който си отиде на 93 г. в началото на миналия февруари.
Кои са твоите малки слабости, изкушения, на които не може да не се отдадеш?
В тази категория бих вкарал футбола, а по-конкретно Левски София. Това е моята най-голяма и единствена футболна любов. Другото, на което не мога да устоя са животните. Вкъщи гледаме две котки и две кучета и съм на мнението, че ако не обичаш животни, то не можеш да обикнеш и хората.
Коя е следващата ти голяма амбиция? За какво мечтае един шампион?
От нещата, които зависят от мен се стремя да сбъдвам детските си мечти и да постигам нови победи в живота. Мечтая да се реализирам професионално и някой ден да имам голямо, хубаво и любящо семейство. Иначе бих се радвал ако видя България обединена и просперираща.
