Достойни хора превърнаха занемарения и затворен храм в оазис, подчерта Белоградчишкият епископ Поликарп. Ето какво каза владиката:„В тези прекрасни дни, когато се вдъхновяваме да бъдем изрядни и според нашите сили и възможности истински, сме се събрали на едно историческо събитие, на един свещен момент по обновлението, отварянето дверите за богослужение и молитва и всяко едно молитвено последование в този храм. Догодина се навършват 180 г. от построяването и освещаването на този храм. Повече от 40 г. този храм беше затворен, беше закрит и никой нямаше достъп да него. Освен този, който държеше ключовете и отваряше на желаещите да влязат и просто да хвърлят едно око.
Този храм, този светилник, този духовен пристан беше затворен за верния народ по ред причини, най-вече поради нашето нехайство, поради нашето немарение, поради липсата ни на любов към нашите предци, първо тези, които са го построили и които са си дали залъка за него, второ, тези, които са погребани тук, и имат нужда от молитва, и трето към всички онези, които са в този град, и които имат нужда от покровителството и благия пример на свети Николай Мирликийски Чудотворец. С Божията помощ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Неофит, в желанието си наистина да въздига, да укрепва, да благоукрасява, да одухотворява, а не да разгражда, разпореди на всички нас този храм да бъде отворен за молитва и богослужение, независимо в какво състояние се намира.
Затова епархийският съвет на Софийската света митрополия се прикрепи към това благословение на Негово Светейшество и предложи на Българския патриарх отец Иван за предстоятел на този храм с едно-единствено задължение – да въздигне и да отвори този храм, за да може всеки, който обича Бога, който има нужда от молитва и от благочестие, да не бъде възпрепятстван, а да намира духовен пристан и удовлетворение, онова, което търси, в прегръдките на свети Николай. Отец Иван, както и сам той е споделял неведнъж и дваж, с голям страх прие това послушание. Нямаше как да откаже на Българския патриарх, с голямо недоумение прие това послушание. И не само той, но и ние когато идвахме, и виждахме в какво състояние е храмът, наистина се питахме как и кога може да стане неговото освещаване или най-вече първата литургия, за да се покаже, че има желание той да бъде реставриран, ремонтиран, благоукрасен. Наистина тук цареше хаос и който е влизал, може да обясни какво беше състоянието, а то е необяснимо.
Така че отец Иван с любов и Божий страх прие това послушание и започна стъпка по стъпка да прави, каквото може, за да удовлетвори онова послушание и желание на Негово Светейшество и на ръководството за отварянето на храма. Между другото, много често след като беше назначен, ние в програмата залагахме да дойдем на служба, да направим литургия, въпреки всичко, но състоянието, в което се намираше храмът, наистина не позволяваше. Но както е казано, Бог поругаван не бива. И както е казано, светиите бдят за това, което им е посветено. Свети Николай не се забави да изпрати достойни хора, чрез които този страх да се превърне в радост, тази мъка да се превърне във веселие и този затворен храм да се превърне в един отворен оазис, в който всеки да идва и да черпи от източника жива вода за себе си, за своето семейство и за своите близки”.
