Не знаех откъде да започна, а вече имаме записана венчавка
Отец Иван Айдаров – председател на Църковното настоятелство на храма „Свети Никола” разказа за изминатия път, свързан с възстановяването на най-старата дупнишка черква.
„Възстановяването на храма ми бе възложено като последование от Софийската света митрополия. След като завърших богословие, през април 2019 г. бях назначен за енорийски свещеник в храма „Покров на пресвета Богородица” в Дупница, а по-късно – за предстоятел на черквата „Св. Николай Чудотворец”. Беше ми поставена конкретна задача – да я възстановя. Тогава за първи път посетих храма, който беше в окаяно състояние, меко казано. С 10 000 лева, отпуснати от Комисията по вероизповеданията към Министерския съвет чрез Софийската света митрополия, трябваше да се извърши много голям ремонт. В началото бях отчаян. Плачевно беше положението. Не знаех откъде да започна. Първо сменихме дограмата, след това бавно, малко по малко започнахме от светия олтар, който беше саниран безвъзмездно от председателя на Общинския съвет Костадин Костадинов.
След това санирахме стените в средната част и притвора – със средства от Софийската света митрополия, с което първият етап приключи. След това се срещнахме с Юлиан Манов, благодарение на който извършихме мащабния ремонт. Него Бог ми го изпрати. С него ме свърза един човек, пред когото Юлиан казал, че търси гробовете на дядовците си, които са погребани в гробището до черквата. Юлиан ходил, за да почисти, но не ги открил. Споделил с другия човек и той му казал да ме потърси, защото аз отговарям за храма. Така ни свързаха и един ден се срещнахме. Отидохме, аз отворих черквата, а той като видя какво е, пожела да възстанови храма. Казах му, че нещата не са толкова прости, че ще са нужни много пари. Извикахме реставратор, който ни каза колко ще струва възстановяването на стенописите, и започнахме. Сега храмът е в идеално състояние и от 20 април е действащ”, разказа отец Айдаров.
Свещеникът е убеден, че пустеещата досега църква не само ще бъде отворена, но и ще изпълнява функциите си на православен храм, въпреки предубежденията, че това може да не се получи, тъй като черквата се намира в гробищен парк. „След ремонта виждаме поток от хора, които идват и намират гробовете на близките си. Допреди 1 година това беше невъзможно, защото не беше чистено, гробовете бяха абсолютно недостъпни. Сега е оживено. 
Няма никакво значение, че черквата се намира до гробище. Ние направихме арки, жив плет, отделящи храма от гробните места, макар че това не е проблем. В много черковни дворове има гробове и те не притесняват никого. Освен това там отдавна не се правят погребения. Мъртво е само тялото, но не и духът. Тези притеснения са абсолютни суеверия. Основната дейност на храма е отслужване на света литургия и аз съм убеден, че ще има не само литургии, но и сватби, и кръщения. Едно семейство да реши да се венчае или да кръсти детето си, ще дойдат и други. Оптимист съм. А и вече има семейство, записано за венчавка”, подчерта отец Иван.
Юлияна КОЛЧАКОВА
