19-годишният футболист е рожба на ДФК Мечетата (Петрич), сега рита за Левски (София)
Борислав Иванов Рупанов е роден на 30.11.2004 година в Петрич. Първите си стъпки във футбола прави в ДФК Мечетата (Петрич), където негови треньори са Ивайло Хаджигаев, Васил Смилянов и Емил Вангелов. В продължение на 7 години играе във всички възрастови групи на поста централен нападател. По-късно преминава в ДЮШ на Пирин (Благоевград), като негов треньор в продължение на две години е Илко Христов. Заедно с колегата си Мартин Подгорски в продължение на две години носят фланелката на столичния клуб Витоша-13, а техен треньор е известният Димитър Васев. Отново с Мартин Подгорски са поканени да преминат в школата на Лудогорец (Разград) и стават част от юношески състав U-17 на клуба при треньор Христо Господинов, а по-късно и при Захари Сираков. Участник е в юношеския национален отбор на страната U-19 при селекционера Ангел Стойков. Взема участие във всички квалификационни срещи за Европейско първенство срещу отборите на Азърбайджан, Люксембург и Турция. Привлечен е и в третия отбор на Лудогорец (Разград) – участник в Североизточна В група с треньор Захари Сираков.
Явно треньорът на ДЮШ на ПФК Левски (София) Йончо Арсов ги е наблюдавал с Мартин Подгорски и отново двамата акостират в столичния клуб и започват да играят в дублиращия отбор, участник в ЮЗ Трета лига с треньор Елин Топузаков. Тренировките и официалните срещи на дублиращия отбор на Левски са постоянно наблюдавани от тогавашния старши треньор на мъжкия отбор Станимир Стоилов и последният го привлича да се готви при мъжете. Прави дебют в представителния тим на ПФК Левски в Ефбет лига срещу отбора на ЦСКА 1948 на 29 октомври 2022 година. По-късно е участник в мачовете срещу Славия, Спартак (Варна), двата мача срещу Черно море (Варна) и за Купата на България срещу Вихрен (Сандански). Продължава да се готви в представителния тим, одобрен е и от новия старши треньор на Левски Николай Костов.
Борислав Рупанов се спрягаше по време на лятната подготовка на мъжкия отбор на ОФК Беласица като ново попълнение, макар и под наем в петричкия тим. Нещата явно не се доведоха докрай и за да се изясни всичко това за феновете на Бела, се обърнахме към самия футболист, който се съгласи да отговори на зададените му въпроси.
– Боби, как се чувстваш като футболист в ПФК Левски (София) – единият от грандовете в българското първенство и с авторитет в Европа, достигайки до груповата фаза на различните нива?
На 17 години дебютирах с фланелката на мъжкия отбор на Левски (София). Това за мен беше голяма чест. Давам всичко от себе си по време на заниманията и се надявам по-често да бъда на терена, но всичко това засега е мое желание, което може и да стане реалност.
– Усилено в родния ти Петрич се говори, че е имало искане от страна на ръководството да заиграеш в мъжкия отбор на клуба. Каква е истината по този въпрос и защо не се стигна до обличане на фланелката на Беласица?
Ще споделя само това, което зная. Имало е интерес от страна на отговорните длъжностни лица на ОФК Беласица и е бил поставен въпросът пред отговорните хора на ПФК Левски (София). Доколкото съм информиран, не се е стигнало до съгласие да заиграя в родния ми град от страна на треньора на мъжкия отбор на Левски (София).
– В момента на мъжкия отбор на Левски (София) предстоят две срещи срещу германския Айнтрахт. Това всъщност е последната преграда за влизане на отбора в груповата фаза на Лигата на конференциите. Какви са шансовете за успехи на твоя отбор?
В момента отборът на Левски е в подем. Публиката е невероятна. Прочетох, че над 35 хиляди души са закупили билети, за да подкрепят тима от трибуните. Ако колегите, на които бъде гласувано доверие, покажат истинските си възможности и шансът е на наша страна, няма да се учудя, ако заиграем в груповата фаза на Лигата на конференциите.
– За какво си мечтае Боби Рупанов?
Да заема мястото си основния състав на мъжкия отбор на Левски (София) и да бъда привикван в националните гарнитури, на първо време в U-21. Невъзнаграден труд няма, оптимист съм – ще успея, само да съм жив и здрав.
– Какво ще пожелаеш на футболистите от ОФК Беласица и техните фенове?
По-скоро завръщане на стадион „Цар Самуил”. Стане ли това, за Беласица отново ще се заговори, а за феновете не се съмнявам, че ще правят това, което са правили и в изминалите години.
Ташко СУЛЬОТОВ
