Четиринадесет от водещите 20 страни по тазгодишния Индекс на възприятие за корупция са от Западна Европа и Европейския съюз (ЕС). С 88 точки Дания е световен лидер, въпреки че резултатът остава непроменен спрямо миналата година. В региона Дания е следвана от Финландия, Швеция и Швейцария, всяка от които се оценява с 85 точки, представят в сяой доклад “Трансперънси интернешънъл”.
На дъното на региона е България, която е с 42 точки, падайки с една точка от миналата година. България е следвана от Гърция (45), която от 2017 г. е спаднала с три пункта, а Унгария е с (46), която спада с 8 пункта през последните пет години.
В резултат на опасенията за систематични нарушения на върховенството на закона както Унгария, така и Полша вече са обект на процедури на ЕС, които биха могли да ги лишат от правото си на глас в ЕС.
Дори най-добрите страни като Дания не са имунизирани срещу корупция. Докато индексът показва, че датският публичен сектор е един от най-чистите в света, корупцията все още съществува, както се вижда от последните скандали, свързани с Danske Bank. По-конкретно естонският клон на Danske Bank използва повече от 30 различни валути, за да изпере 200 милиарда евро за почти едно десетилетие. Един от най-сериозните случаи на международно изпиране на пари от Русия в ЕС през балтийските банкови клонове с помощта на компании, регистрирани във Великобритания.
Унгария и Малта имат най-рязък спад в резултатите си през последните години, което позволява на корупцията да се влоши. Макар Румъния и България да са постигнали известен напредък по отношение на индекса през последните години, и двете намаляват с по една точка за година, в която се наблюдава сериозен корупционен скандал в България и масови антикорупционни протести в Румъния. Полша, която понастоящем е разследвана от ЕС за системни нарушения на върховенството на закона, е в застой.
Румъния (47) и България (42), които падат с една точка в индекса от миналата година, понастоящем са под наблюдение от Механизма за проверка на сътрудничеството на ЕС, който следи дали двете страни отговарят на антикорупционната политика и ангажиментите за съдебна реформа, които те поеха, когато станаха членове на ЕС. Въпреки тази мярка идвете страни постигнаха малък напредък в съдебните реформи и усилията за борба с корупцията.
В България много граждани не вярват в политическите институции и не се чувстват добре представени. С малък контрол върху финансирането на политическите партии и малкото проверки и баланси в България липсва независимост и прозрачност в медиите.
Често е неясно кой притежава медии в България и какви политически връзки могат да имат собствениците. Освен това има финансова зависимост от държавна реклама, която може да оцвети техните материали и да повлияе на всякакви критики, които могат да правят на държавни органи. “Трансперънси интернешънъл” в България работи за подпомагане на мониторинга на изборите, ангажиране на граждани в изказвания и застъпничество за по-строги антикорупционни мерки в цялата страна.
