Трябва да повишим вноските си в ЕС, за да компенсираме Брекзит. Отбрана и наука трябва да се финансират с пари на ЕС.
Това каза Владислав Горанов, министър на финансите при откриването на неформалната конференция на високо ниво, посветена на бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР). Срещата е част от събитията на Българското председателство на Съвета на ЕС. Министърът смята, че българското председателство ще се стреми към гладко протичане на преговорите за бюджета на ЕС.
Една от целите на днешната конференция е детайлизирането на дискусията по следващата многогодишна финансова рамка (МФР) и да подпомогнем Европейската комисия за предложението си за МФР през 2020 година. Свидетели сме на сериозни предизвикателства пред ЕК. Заради това темата за финансовата рамка е основен приоритет не само на българското председателство, посочи Горанов.
Горанов предложи всички държави в ЕС да повишат пропорционално вноските си, за да компенсират излизането на Великобритания от съюза. По този начин няма да има сериозно орязване на еврофондовете. Мнението му бе подкрепено и от премиера Бойко Борисов.
България ще предложи и, според него трябва да бъде прието, да се повиши вноската на всички членки на ЕС “по квотата каквато е в момента на база БВП”.
Премиерът смята, че това е единствения начин да компенсираме липсващите милиарди от Великобритания след Брекзит. Той все пак призна, че страни, като Германия и Холандия ще трябва да платят с пъти повече допълнително, заради по-високия им БВП.
“Такива са правилата на ЕС”, оправда се Борисов и подчерта, че кохезионните фондове са много важни за съюза. Политиката на сближаване (кохезионната политика) трябва да се запази за всички, убеден е премиерът.
Горанов отбеляза, че ролята на бюджета на ЕС е относително ограничена, тъй като размерът му е около един процент от Брутния вътрешен продукт на страните от ЕС. Предоставянето на обществените блага и услуги се прави от националните държави, но в бюджета на ЕС трябва да се търси добавената стойност, посочи министърът.
Важно е финансирането на научно-изследователската и развойна дейност, на политиките по отбрана и миграция да става и чрез европейския бюджет. Необходимо е да се гарантира, че и по-бедните райони също могат да получат минимални стандарти от нивата на публични услуги, добави Горанов.
ЕС е в икономически подем с подобряващи се условия на пазара на труда и на финансиране и смятам, че с умерена и градивна политическа амбиция ще се справим с тези предизвикателства и да гарантираме общата финансова стабилност и постигане на дългосрочен растеж на икономиката, заетостта и доходите, каза още финансовият министър.
Ключът към успешното реализиране на МФР е плодотворната комуникация сред всички нас, в Съвета в ЕК и в Европейският парламент, каза Горанов.
Българското правителство смята, че е много важно преди да се съсредоточим върху размера на бюджета първо да определим приоритетите и политиките, които искаме да финансираме. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева при откриване на конференцията.
На срещата ще се опитаме да насочим ЕК за това какво мислят държавите – членки по този важен въпрос. Всеки път, когато подготвяме МФР, си мислим, че е трудно, но сега, след Брекзит, новите приоритети и наближаващите европейски избори през 2019 година, предизвикателствата са още по-големи. Затова трябва да действаме умно, без емоции и осъзнавайки голямата отговорност, която носим, каза Захариева. Важно е да се осигури баланс между новите политики, сигурност, миграция и иновации и традиционните, които вече са допринесли ЕС да е това, което е, каза Захариева.
Това съчетаване е възможно, като се търси по-голяма ефективност и гъвкавост, посочи тя. Гражданите на ЕС искат от нас да осигурим сигурност за живота и здравето им, границите на Съюза и работните им места. Важно за бъдещето им е финансирането на кохезионната и общата селскостопанска политика, каза вицепремиерът.
