Пътеписът „До Милано… и обратно“ ще бъде представен в библиотеката към читалище „Зора -1858“ в Дупница
Валентин Боков представя своята книгапътепис „До Милано… и обратно“ в библиотеката към читалище „Зора -1858“ в Дупница в петък (1 декември).
В „До Милано… и обратно“ Валентин Боков разказва за живота и трудностите, които имат тръгналите на гурбет в Италия по време на жестоката икономическа и политическа криза в средата на 90-те години на миналия век, овладяла държавата ни. Това е и едно вълнуващо пътешествие в Италия с много рискове, лишения, трудности, но и срещи и запознанства с много и интересни хора – италианци, румънци, албанци, араби и още много други, за които се разказва в книгата. Но в нея са описани и перипетиите на десетки българи – от Дупница и селата около града, от Благоевград и Кюстендил, решили да пробват късмета си; местата, където живеят, а това са собственоръчно построени бараки, изоставени фабрики, къщи и гари, и където оцеляват, както могат.
Как пътуваше нашето поколение тогава за страните от Западна Европа!? Визи се издаваха изключително трудно. За Италия пък никак. Но желанието на нашенеца да се спаси от мизерията, па макар и на цената на куп лишения и рискове бе голямо и никой и нищо не можеше да го спре! Преодоляваше всякакви граници, заграждения и препятствия, а ако нещо го спънеше, поемаше дълбоко въздух и атакуваше препятствието наново.
Но как без пари и документи за престой се живееше в чужда държава, как можеше да си намериш дрехи, място за спане, храна, как да си осигуриш работа – това са все въпроси с повишена трудност, които всеки един българин решаваше с много упоритост и изобретателност.
Част от тази пъстра лавина от българи, тръгнали да търсят късмета си на Запад, се оказа и авторът. Който имаше щастието да посети, разгледа и опознае десетки италиански градове и села и с очите си да види как живеят българите там и как оцеляват в морето от чужденци. И да се реши да опише и сподели видяното 25 години по-късно в книга.
Валентин Боков работи като журналист от 1992 г., най-напред във вестник „Югозападни вести“, а след това в „Нова България“. 1994/1995 е главен редактор на общинския вестник „Светлина“, а от 1999 г. заедно с Теньо Андонов, Юлияна Колчакова и Елена Кацарска като издател, подготвят и издават регионалния вестник „Дупница плюс“.
От 2008 до 2022 г. издава културно-информационен гайд за Югозападна България, в който отделя максимално внимание на културните събития и програми в региона. За периода от 2013 до 2018 г. работи във вестник „Вяра“. Има издадени няколко книги.
