Горещини, бури, наводнения: над един милион убити по света
През последните две години в Централна Европа имаше невероятни жеги и продължителни засушавания. Екстремните климатични явления в бъдеще ще са увеличат многократно, предричат учени.
Редуващите се години на силни засушавания в Централна Европа ще станат значително повече и по-мащабни до края на века, ако емисиите от парникови газове не бъдат намалени.
Изводът е от проучване на Центъра за изследване на околната среда “Хелмхолц” в Лайпциг. За целта екипът учени от Германия и от Чехия е сравнил данните от двете сушави години 2018 и 2019 с дългосрочните данни за развитието на климата от последни 250 години.
Резултатите показват, че от 1766 година насам в Централна Европа не е имало други две толкова сушави поредни години като споменатите вече 2018-та и 2019-та. Тогава сушата е нанесла тежки пораженияна обширни територии в Централна Европа – засегнати са били повече от половината площи в региона.
“Важно е да сме наясно със значението на засушаванията в последователни години, за да може да се изработи модел за предвиждане на рисковете”, казва Рохини Кумар, един от авторите на проучването.
Ако се предположи, че през 2100-та година ще се достигне пикът в отделянето на парникови газове, броят на поредните екстремно сушави лета в Централна Европа ще се увеличи седемкратно през втората половина на 21-и век, предричат учените. Според тях, засегнатите от сушата земеделски земи тогава ще се увеличат с над 40 милиона хектара.
Ниско ниво на парникови газове – редки засушавания
Ако обаче парниковите газове нарастват с по-умерена скорост, броят на двойните летни засушавания ще се намали почти наполовина в сравнение със сценария за най-високите емисии. А при много ниски емисии на парникови газове продължителните летни засушавания ще станат още по-редки.
Засушаванията, бурите и наводненията са причинили смъртта на повече от един милион души по света. А заради климатичните промени тези природни бедствия ще зачестяват, предупреждава Световната метеорологична организация.
Това бедствие сякаш няма край: нови поройни дъждове причиниха отново огромни щети в Южна Белгия. Преди десетина дни наводнения причиниха смъртта на най-малко 36 човека, сега в провинция Намюр отново бяха нанесени огромни щети. В град Динант на река Маас има унищожени къщи, автомобили и цели пътни отсечки, много хора отново са били евакуирани. От град Брабант, южно от Брюксел, има земни свличания. Но и на север също има поражения – в провинция Антверпен много къщи са наводнени. За пострадали и жертви засега не се съобщава.
По данни на Световната метеорологична организация (СМО) над един милион души по света са убити от суши, бури, наводнения и екстремно високи температури през последните пет десетилетия.
От 1970-а до 2019-а година засушаванията са отнели живота на 650 000 души, бурите – на 580 000, а наводненията са причинили смъртта на 59 хиляди души. От екстремни температури са починали 56 000 души.
Промените в климата изострят положението
От гледна точка на причинените щети бурите са най-тежката природна катастрофа, довела до щети в размер на 440 милиарда евро. Следват наводненията с щети от 100 милиарда евро. Най-скъпата природна катастрофа от последните 50 години в Европа са били наводненията в Германия през 2002 година – най-вече по Елба. Събитията от 2019-а година още не са анализирани.
Отдавна е ясно, че промените в климата допълнително влошават ситуацията, каза генералният секретар на СМО Петери Талас. В Германия – както се видя от последните събития – както и в другите европейски държави зачестяват поройните дъждове и показват, че нито един земен регион не би могъл да бъде пощаден. И неотдавнашните невиждани жеги в Северна Америка също със сигурност произтичат от измененията в климата.
Нараства рискът от наводнения
„Поройните валежи все по-често са признаци за измененията в климата”, каза Талас. „Атмосферата се затопля все повече и съдържа повече влага, което означава, че когато се разразят бури, вали повече и рискът от наводнения нараства.”/Дойче веле
