Географ събра растения от всички континенти в ихтиманско село

• Ботаническата градина и църква от 1881 г. привличат туристи в Борика

• Параклисът „Св. Петка” е възстановен след видение, обгърнат е от 14 бора – точно като 14 октомври – Деня на светицата

Ихтиманското село Борика е тихо и донякъде вълшебно място. С красивата си природа и храмове то привлича както търсачи на нови дестинации, така и привърженици на поклонническия туризъм. Повечето от тях разбират за съществуването на Борика покрай ботаническата градина, но веднъж стъпили там, няма друг начин да задоволите нарастващото любопитство, освен да опознаете селото. Затова нека се отправим към това прекрасно кътче, изтъкано от спокойствие и тишина. Неслучайно старото име на селото означава благословено от Бога място.

Борика се намира в югозападната част на Вакарелските възвишения, обгърнато от гора, ливади и пасища. До него може да стигнете по пътя Самоков-Ихтиман, като следите за табелката към селото или по магистрала „Тракия”, хващайки отбивката за Ихтиман. Продължавате по асфалтовия път към село Веринско и го отминавате.

Пътят към Борика е третокласен, не особено добър, но красивата природа компенсира това неудобство. След като отминете язовир „Бозалан”, продължавате напред. Скоро Борика ще ви посрещне с интересна табелка, изработена от дърво. Първата спирка е екзотичната ботаническа градина. Тя се намира в началото на селото, съвсем близо до кметството. Зад врата от ковано желязо е скрит истински оазис от цветове, зеленина и покой, „нарушаван” единствено от жуженето на пчелите и крякането на жабите. Градината е отворена за посетители от средата на месец април до края на ноември. Веднъж пристъпили прага й, следвайте едно важно правило за приятно изкарване: „Отпуснете се, градината е жива. Насладете се на цветовете, ароматите, гледките и песента на птиците”.

Това прекрасно място действа като терапия за душата и сетивата. Атмосферата е неповторима. И със сигурност ще се пренесете в света на „Тайната градина” – където с вяра в лечебната сила на природата може да откриете чудеса след чудеса. Сигурно е, че този цветен рай поне за час ще изтрие следите от шумотевицата и стреса на градската джунгла.

Ботаническата градина в Борика е собственост на географа Ясен Иванов и е открита официално през 2016 г. Той решава да се сбогува с големия град, мести се на село и превръща дядовия двор в късче от рая.

Лично собственикът посреща гостите си сред бухнала зеленина и букет от аромати. И, разбира се, може да ви разкаже интересни истории за всяко растение, направило ви впечатление.

„В момента започва пролетният цъфтеж и това не е пикът на цъфтеж в градината, но след 20 май може да се наблюдава още по-голямо разнообразие. На този етап в градината има 400 растения от цял свят, представени са всички континенти. Може би най-любопитни и редки са растенията от Североизточна Азия, Япония и Китай. За съжаление те още не са тръгнали да се развиват. Буквално сега са започнали да се подават от земята. Вече началото на юни може да бъдат наблюдавани. Иначе по принцип има доста екзотични растения, например ацена от Нова Зеландия. Тя е почвопокривно растение, цъфти с едни розови цветчета, които после стават на таралежчета”, разказа Ясен Иванов. Той оставя всеки посетител сам да усети мястото и да се потопи в лабиринта от изненади. Истинска радост за очите са крокодилът от шишарки, слънчев часовник, хранилки за птици, декорирани със стъклени висулки клони…

И малки, и големи може да се насладят на една отмаряща разходка сред криволичещите пътеки на градината. Една от тях  излиза до езеро със златни рибки и фенери, а друга до кът за отдих с масичка и пейки. Виещи се стълби водят към друго ниво на градината, където впечатления правят кладенец и друго езеро с водни лилии. А сред пъстротата на растенията се издига посетителски център, от който се открива приказна панорамна гледка. В него собственикът често провежда беседи с ученически групи. От стените греят картини на цветя, а стиховете на Емили Дикинсън добавят щипка вълшебство:

“В цъфтежа е целта. Когато
със своя разум слаб и смътен
цветенце някое съгледаш
и бегло го разгледаш пътем –

да не измамиш мъдрата Природа,
като се трудиш неуморно:
да бъдеш ЦВЕТЕ е дълбока
отговорност.”

Личи си, че мястото е направено с много любов, усет и отношение към природата. И е още един пример, че мечтите могат да се сбъдват.

Възможностите за разходки в Борика не свършват до тук. Точно срещу градината се издига паметник на загиналите във войните от 1912-1918 г., като са почетени 12 герои от селото.

От паметника, поемайки направо, стигаме до черквата „Покров Богородичен”. Още отдалеч впечатление прави извисяващата се камбанария в бяло и синьо. Построена е през 1933 г. от майстор Петко Иванов от Поповско. През 2013 г. е реставрирана с част от църквата с помощта на Ивайло Танчев от Петковия род.

Храмът се намира сред разкошна зелена поляна и е приятно място за отдих на очите и душата. Впечатляващо е, че е строен през 1881 г. и още в преддверието ще ви посрещнат красиви стенописи. Черквата е една от най-старите в района и за неин рожден ден се счита празникът Петдесетница. В нея се съхранява икона на св. пророк Илия, за която се смята, че може да лекува. Тя е намерена в землището на Елин Пелин и е предадена на местния храм в Борика, тъй като е надписана с думата Чамджас – турското име на селото.

Местните хора ще ви упътят как да стигнете до параклиса „Св. Петка”, който се намира на почти километър извън селото. Той е първият възстановен параклис в община Ихтиман. Издига се сред ухайна борова горичка, има дървено мостче, кътове за сядане, чешма…

Мястото е специално и заредено с енергия. Малко повече за него ще разберете при самия параклис:

„Селото е Борика, лежи по високото на Средна гора. Дали името идва от бор, или борба, оставям на теб да избереш, спътнико… А може би е дадено от Бога, защото някъде по старите писания се среща като Богика.

Тук уважението към св. Петка е особено. И заради параклиса на нейно име, и заради символа на Петка – Българската, покровителката но дома, на семейното огнище, застъпницата на жената майка, връзката с праотеца на рода. Петка е тая, дето има ключове за райската врата и строи мостове за праведните към отвъдното.

Петка е закрилница, но и съдница на хорските дела.

И като споменах параклис, трябва да кажа, че по нашите земи не се вдигат току-така ни параклиси, ни църкви. Открай време народът ни се опира на знаците  от „оня” свят – незримия. И обикновено те се явяват на сън на избрания, като видение, като едно божествено откровение. Така е станало и тук, преди повече от 20 години. Видението води жена до място, на което под тревите на забравата тя намира основите на стара, незапомнена църква. Повече и не трябва, нито на нея, нито на сродните й, за да осъзнаят светостта на тая земя и мисията, която им е отредена –  да издигнат своя храм на утешението, което и означава „параклис”. И още нещо от света на „знаците” – единствените иглолистни в местността са там при параклиса – 14 бора, 14 точно като 14 октомври – Деня на св. Петка. А за да се случи всичко това, освен знаци е трябвала и една истинска, човешка БОРБА – с несгодите. Несгодите – я на природата, я на житейското време, я на хората. Затова може би и Бо`рика, и Бори`ка са равностойни като имена или направо равносилни на Богика – Божа земя, спрямо хората, които я стопанисват.

А защо на Петка е наименована обителта? Това ще питате стопанката на параклиса, същата тази жена, която всеки петъчен ден, отреден на застъпницата Петка, отваря дверите на „Милостта”.

Силвия БОРИСОВА