На 1026 м. надморска височина в Падала е фотосесията за първия рожден ден на малката “мома” Емили, снимана е край метох “Орлица”, Жабокрек и Рила
Майката Стефка: Искаме да познава корените си и да прави разлика между скъпо и стойностно
Патриотично семейство от град Рила облича дъщеричката си в народни носии и по този начин – с красотата и багрите на българската шевица, с блясъка на пендарите, отпразнува всеки един месец от раждането й. Малката Емили се е появила на белия свят на 6 ноември 2020 година. Родителите й Стефка и Николай Воденичарски спазват ревностно българските традиции.
“Емили е дълго чакано бебе, роди се в София с мерки 3200 кг и 50 см”, разказва мама Стефи. Тя харесва нестандартното, оригиналното, и за изписването не се спира на традиционната сладка рокличка от тюл. “Няколко месеца по-рано бяхме на международен фестивал в Турция. Участваше и нашенска фолклорна
група, която представи обичая “Българска сватба”.
Сред изпълнителите имаше и дечица. Щом засвири музиката и се изви хорото, нещо в мен трепна и се преобърна. Така е винаги, когато се докосна до българския фолклор”, допълва Стефи Воденичарска. Тя самата никога не е ходила на народни танци, но е голям почитател на ансамбъл “Пирин”-Благоевград.
Семейството се свързва с майсторката на народни носии Василка Данджурска, която получава необичайната поръчка да ушие премяна за новородено. Мъничка, изящна, трептяща от красотата на съхранената с векове традиция, дрешката е готова навреме. Най-новият жител на община Рила – Емили, излиза от родилното пременена в носия, типична за Шопската етнографска област.
Майката и бащата също са облечени тематично –
те носят ризи, богато украсени с шевици. Заради разгара на пандемията от Ковид-19 не се реализира идеята на изписването да има и музиканти. Броят на присъстващите също е ограничен на пет човека. За сметка на това целият екип на Родилното отделение получава малки, но красиво украсени подаръци с уникалния код на българската везба.
По традиция на първия месец след раждането на детето се прави обреда “месечинка” в присъствието на близки хора и разбира се – с много подаръци и мили пожелания. И никак не е изненадващо, че семейство Воденичарски отбелязва празника с още една носия. “В един момент решихме, че за всяка “месечинка” ще обличаме Емили в народни облекла. С идеята, че тези ценности – носии, украшения, панделки, ще се запазят в рода за следващите поколения”, казва майката. Тя самата с гордост споделя, че в скрина си пази
120-годишна носия, наследена от нейната прабаба.
Тя е част от колекцията старини и антики, които семейството с безмерна любов и уважение съхранява.
От месечинка на месечинка – Емили расте и с удоволствие позира в омайващо красивите дрешки, които докосват душата на всеки истински българин. Тези мигове са запечатани от професионално фотостудио от Благоевград. Снимките се правят на знакови за региона на град Рила места. Първият рожден ден на очарователната принцеса е отбелязан на фона на старинните къщи и спиращите дъха местности в село Падала на 1026 метра надморска височина. Малката “мома” е снимана и край метох “Орлица”, на Жабокрек…
“Желанието ни е да й предадем любовта към България. Не става дума за държавата, която ощетява стотици хиляди родители и деца. Говорим за красивото райско кътче, което е наша Родина. Искаме тя да гледа снимките си и да познава корените си, да знае откъде е тръгнала”, разсъждава майката. Тя признава, че най-щастлива ще бъде,
ако е отгледала добър човек.
Стефка работи в Дома за възрастни хора в град Кочериново и с всеки изминал ден е осъзнавала значението на неща, далеч по-ценни от парите – любовта, подкрепата, състраданието. В момента е в отпуск по майчинство и се грижи за 1,6-годишната Емили, която опознава света и нарича животинките с куп забавни имена. Таткото Николай пък работи в електроразпределителното дружество, клон Дупница.
В дома на семейство Воденичарски спазването на традициите не е просто даденост.
Първото подстригване на малката Еми
е по стар български ритуал, като символичното рязане на косичката е извършено от кръстницата. В навечерието на Бъдни вечер Стефи слага на масата нечетен брой ястия и питка с паричка, а за Великден боядисва яйцата и разполага богатата украса, която сама е изработила. Но особена почит се отдава на един специален ден в годината. “Любимият ми празник е Денят на християнското семейство – 21 ноември. Задължителни са питката, медът, хубавата вечеря”, споделя младата майка и съпруга. Тя е категорична, че когато моментът настъпи, Емили ще пристъпи и черковния праг, учейки се на правилно поведение в Божия храм.
“Като всички родители, и ние искаме най-доброто за дъщеря си. Нашата цел не е да бъде презадоволена, а да оценява стойността на нещата. Да прави разлика между скъпо и стойностно”, надява се майката. Самата Стефка е пример за това – прави дарения, помага в социалната кухня в Грамаде, в черквата в Бараково, защото вярва, че доброто прави света по-цветен. Семейството има и пчелин в района на Жабокрек, но по-сладка и от най-сладкия мед е усмивката на малката госпожица Воденичарска. “Когато облече носия
всички й се радват, най-вече бабите,
които първи искат да се снимат с нея”, радва се младата майка. Фамилия Воденичарски се надява да посети предстоящата на 2 юни вечер на народната носия в София, където млади и стари се обличат в къде автентични, къде майсторски изработени чисто нови премени.
Следващата мечта е да реставрират една кюстендилска носия – грижливо пазена и предавана от поколения, с която слънчицето от Рила – Емили да грейне отново, носейки радост на семейството си и надежда на България.
Светлана ВИДИНСКА
