Индиана Джоунс от Дупница щеше да навърши 80 години днес
Навършиха се 80 години от рождението на един от най-известните български археолози Георги Китов.
Той е роден на 1 март 1943 в Дупница. Завършва средното си образование, като първенец на випуск в 10 СПУ (Първа мъжка гимназия) в София през 1961 г.
Още като ученик получава ревматичен порок на сърцето. Решава, че не трябва да се възползва от здравословното си състояние, за да се освободи от военна служба. Скрива заболяването си и отива войник. Болестта обаче се усложнява и затова е освободен от армията.
Завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1966 г. През 1966 г. постъпва в Добричкия окръжен исторически музей като уредник на Градския исторически музей в Каварна и на археологическия обект Нос Калиакра.
От 1971 година работи като уредник в Археологическия музей и институт към БАН. По-късно специализира история на изкуството в Ленинград от 1974 до 1975г. От 1977 г. става доктор на историческите науки и старши научен сътрудник от 1990 г.
В края на 90-те години прави множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в „Жаба могила” при Стрелча, религиозният комплекс – Хероон край село Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на IV век пр. Хр., и много други.
През 1992 г. става Председател на Общото събрание на Археологическия институт с музей при БАН. От 1995 година преподава като хоноруван доцент в Нов български университет. Основател и ръководител от 1972 г. на археологическата експедиция ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания).
Основателно е наричан от медиите „българския Индиана Джоунс“.
Автор е на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките. Някои от най – популярните му книги са Тракийското съкровище от Вълчитрън, издадена през 1978 година; Богатствата на тракийските владетели, издадена през 1992 година; Долината на тракийските царе, издадена през 2002 година; Гробницата на Севт ІІІ, издадена през 2004 година; Въведение в тракийската археология, със съавтор Даниела Агре, издадена през 2002 година.
Георги Китов е критикуван за използваните от него методи за бързи археологически разкопки с използването на булдозер.
Някои от неговите основни критици го смятат за авантюрист, за човек, който прави разкопки със земекопни машини – нещо недопустимо за сериозната наука.
Той мотивира тези методи с необходимостта от това да изпревари иманярите, които обикновени първи достигат до археологическите находки преди учените. Обвиняван е и за повърхностност на научните си изследвания. Списание „Нешънъл джиографик“ публикува репортаж за българската археология, в който го представя с противоречива светлина.
Благодарение усилията на Георги Китов Казанлъшкият край се превръща в притегателно място за туристи и инвеститори. Той успява да превърне археологията от суха теоретична наука в зрелище с приключенска тематика.
Доктор Китов почива внезапно от сърдечен удар на 14 септември 2008 г. при разкопките в Старосел. Погребан е в Централните софийски гробища.
Интересни са фактите от последните мигове преди да умре. Според хора, близки до него, преди да приключи сезонът, Китов се отбил в Старосел, за да проучи могилата. Нищо не предвещавало, че следващата вечер ще си отиде внезапно. През деня изпратил жена си и дъщеря си в София за първия учебен ден.
Прибрал се от обекта в стаята си, защото времето се развалило. И там го застигнала смъртта. Всичко е станало за миг. Съдебните медици дават заключение, че причина за смъртта е артериална хипертония.
Те били даже учудени, как при такова заболяване е работил на открито.
Преди смъртта си Китов никога не се оплакал. По 12 часа на ден прекарва на разкопки. Преди да дойде в Старосел, бил на Голямата Косматка край Казанлък. Същата година археологът е имал силен сезон в Сливенско и Казанлъшко.
Съществува версия, че е убит насилствено чрез отравяне. Съществува и твърдение, че го е застигнало проклятие заради откриването на тракийска гробница на неизвестен владетел.
Георги Китов е виден дупничанин, който оставя значими следи в българската археология.
Автор: проф. д-р Радослав Радославов
