Дупнишките горяни са били предадени и избити в землянка в Рила, притеснявали са комсомолците, казва директорът на в. „Свободно слово”
Димитър Николов е създател, собственик и директор на вестник „Свободно слово” . Работил е и като главен редактор на вестник „Български глас”. Бил е изам. -председател на Българска национално-радикална партия(БНРП). По професия е икономист. Бил е преподавател по икономика в различни колежи.
-Г-н Николов, разбрах, че сте свързан с Дупница, разкажете за себе си?
-Аз съм от Шишковия род в Дупница. Прапра дядо ми Георги Шишкове притежавал една от трите къщи, в които е идвал Васил Левски. Прадядо ми Стефанпоп Шишков е създал ловния съюз и пчеларското дружество в Дупница. Дядо ми Георги Стефанов Шишков – бащата на майка ми, е създал дружество „Юнак”, над 10 г. е бил околийски управител на Дупнишка околия. В момента в интернет и в някои медии го пишат като един от хероите на България, т. е. този, който по време на Първата световна война е повел дупничани от дружество „Юнак” към битката на Завоя на река Черна и са превзели една тактическа местност от руснаците. Там са воювали руснаци, французи, италианци и сърби срещу българи и немци. И както от запад германците ги атакуват със снаряди, така от изток дупничани – не знам дали е имало и от други места, са помели руснаците, не са им позволили да унищожат българската войска.
С Дупница ме свързва моето детство. До няколкогодишна възраст съм прекарал в този родолюбив български град, от който започват трите области на България – Мизия, Тракия и Македония.
–Искате да учредите Инициативен комитет, който да възкреси паметта за горяните в Дупнишко, разкажете и за това.
-С Манол Манолов проучваме възможността да учредим инициативен комитет, който да се бори за това у младото поколение да сезапази паметта за делата на техните предшественици и конкретно за горянското движение в Дупнишко. Намеренията ни са да основем инициативен комитет не само тук, но и в цяла България, навсякъде, където е възможно. Г-н Манолов отговаря за Дупница и за цяла Югозападна България. На 4 ноември беше учреден комитет в Брезник. Там искаме да се изгради паметна плоча на горяните, което вечезависи от местната власт. В Дупница ще търсим съдействие от читалища, неправителствени организиции. Всичко бе направено от името на вестник „Свободно слово”, на който съм политически директор.След Брезник чрез фондация Конрад Аденауер ще започнем да съдействаме да се създадат паметни плочи и паметници в цялата страна не само на участници в горянското движение. Примерно първата икономическа стачка в Европа не е в Берлин, както доста хора смятат, а е в Пловдив, където са убити над 40 човека. Това убийство е извършено по нареждане на свекъра на Меглена Кунева. Имало е различни други случаи на репресиране от т. нар. народна власт, примерно в Лом. Ние ще съдействаме, за да се запази паметта за тези хора. В момента един от първите ни сподвижници – отец Йордан Василев, работи в Лом, така, както ние с адвокат Парлапански сме в Дупница. Той написа книга „Видинската епархия през вековете”, заедно с представянето на книгата обикаля, за да свърши и друга народополезна дейност.
–Защо за горянското движение се знае малко? Какво основно трябва да знаем българите за горяните?
-Вече са изписани книжки, но да, те не са в огромен тираж, и то са писани преди 10-12 г., включително и от професор в Софийския университет – Диню Шарланов. Въпреки че е бил член на БКП, той пише почти обективно. За горянското движение пише и доктор Николай Илиев, който е бил участник, и Господе спасил живота му, защото го взимат войник. В София, Стара Загора, Пловдив е имало национално-патриотична организация. Първият й ръководител е Петър Пейчев и в момента в една от софийските централни гимназии има плоча. Той е бил добър поет. Когато разбират, че дава тласък на една организация, която да се бори за освобождението на България от червените поробители, го убиват заедно с още двама човека. А доктор Николай Илиев, автор на книгата, на която аз имам честта да напиша предговора и заключението, го взимат войник и го изпращат чак в Сливен. По време на отбиването на военната си службатам вижда горяни, въобще като го изпращат там, не го пращат в София да го убият. И в момента Николай Илиев, който е роден през 1929 г., е жив и на тази възраст – със съзнанието си. Той е бил бранник и наш сподвижник. В днешно време ние, които се борим това дело да бъде извършено успешно, не може да уважаваме която и да е империя, защото империята пречи на развитието на националните държави. И освен това се борим да се наложи автентичният национализъм. Вестник„Свободно слово” бе направен от Илия Минев – политически затворник номер1 на Европа. Аз имах честта да бъда първият главен редактор, сега аз съм директорът на вестника, а неговият внук ми е сподвижник, а пък синът на Иван Григоров, дето всяка събота го дават по телевизия „Скат”, е главен редактор на вестника. Борим се за автентичния национализъм. Адвокат Парлапански например написа една уводна статия, че автентичният национализъм няма нищо общо с проруските интереси, тъй като единственото, което Русия е направила за България, е това, че за да бъде тя велика и да стъпи в Цариград, е освободена България. Нанея се дължи последнатеа от новата история държавност на България. Тогава въобще не се е говорело за българи, говорело се е за християни.
– А за горяните в Дупница какво е известно?
-Горянското движение в Дупница е било доста добре развито. То е създадено от човек, който се е казвал Хайдутов. Аз съм участвал в списване на книги – „Българска антикомунистическа въоръжена съпротива”. В нея най-вече става въпрос за горянското движение и за един дупничани, който вече не е сред нас,поручик Богдан Ангелов. Той е бил на фронта, воювайки срещу немските сили в края на Втората световна война, след това се завръща и е горянин в Дупница.
-Какви хора са били дупнишките горяни?
-Горяните в Дупница са две групи от по 10 -12 човека. Те често са имали работа около гарата в града, притеснявали са дейците на комсомола. Това се е случвало още в първите години след 9 септември 1944 г. – към 1945 – 1946 – 1947 г. Ето например Богдан Ангелов, когото споменах, е бил офицер и им е съдействал да изнесат оръжие от казармата в града.Дупнишките горяни излизат в гората почти веднага след 9 септември и се отличават с това, че в по-голямата си част са националистии монархисти, тъй като Отечественият фронт управлява и земеделците са с комунистите. В своята голяма част дупнишките горяни са хора от интелигенцията, но тогава не са се делили на интелектуалци и работници. Всички горяни не са доволни от отечественофронтовската власт, от това, че България за 3 години трябва да издържа болшевишки войски. Та всякакви хора са излезли. Горянското движение се дели условно на две групи – първата група са излезлите веднага след 9 септември, тези хора са легионери, ратници, бранници.След това започват да национализират, комунистическата власт започва да прави ТКЗС-та и тогава излизат много хора, недоволни от това. В своето мнозинство тези хора са вече земеделци. Но е имало всякакви. Има случаи дори и членове на комунистическата партия, които са недоволни от различните порядки от развитието на т. нар. комунизъм в България, да станат горяни. Разбира се, те са единици.
–Каква е била съдбата на местните горяни?
-Някои са убити. Имало е различни провокации. В една от горянските групи в Дупница е пуснат човек, който ги предава. Те са имали землянка в Рила и са избити в землянката.
–Подготвяте и регистрацията на политическа партия?
-Всеки момент ще регистрираме и политическа организация, която я е имало, носега не съществува иимаме идея да я възстановим. Това е БНРП. Във вестник „Свободно слово” ние сме двама членове на бившата БНРП. Тя през 90-те години спечели над 60 000 гласа. Председател на БНРПбешеИван Георгиев, аз имах честта да съм зам. -председател.
Инициативен комитет ще пази паметта за горяните в Дупнишко
Проучват севъзможностите за учредяване на Инициативен комитет, който да съхрани паметта за горянскотодвижение в Дупница. Идеята е на икономиста Димитър Николов, който е съсобственик и директор на вестник „Свободно слово”, адвокат Стефан Парлапански и Манол Манолов – един от лидерите на ВМРО в община Дупница в миналото, който в момента е управител на охранителна фирма.Манолов е поел ангажимент да търси възможности за учредяване на инициативни комитети в Югозападна България, за която отговаря.Инициативен комитет преди дни е учреден в Брезник, където неговите създатели работят за изграждането на паметна плоча на местните горяни. Намеренията са впоследствие паметни плочи да се поставят и на други места в страната,включително и Дупница.
В интервю за в. „Вяра” ДимитърНиколов разказа за това какво се знае за горяните в Дупнишкия край и какво смятат да направят със съмишлениците си Манолов и Парлапанов, за да има повече информация за горянското движение.
Юлияна КОЛЧАКОВА
