Македонският премиер Зоран Заев ще разговаря по-късно в сряда с германската канцлерка Ангела Меркел в опит да бъде намерен изход от задънената ситуация. Засега България отказва да допусне Скопие до ЕС заради отворените въпроси, но германското ротационно председателство се опитва да отпуши процеса до края на годината.
Преди ден българският премиер Бойко Борисов разговаря с Меркел 40 минути, като след срещата каза, че се надява с нейна помощ да бъдат намерени правилните решения.
Македонският премиер Заев каза от своя страна, че е оптимист, след като е бил информиран за съдържанието на разговорите на вицепремиера Никола Димитров и външния министър Буяр Османи с българската им колежка Екатерина Захариева в Берлин.
“Сега сме ние на ред. Република Северна Македония трябва да отвори преговорните глави посредством първата междуправителствена конференция. Старая се да има пълно разбирателство. Двете държави искат да се намери решение”, каза Заев.
България обаче смята, че към момента няма напредък по разрешаването на отворените въпроси и няма да гласува преговорната рамка на Северна Македония.
В сряда от ВМРО коментираха, че “с Титова Югославия си отиде и Титова Македония”. От партията на вицепремиера Красимир Каракачанов са категорични, че не може да се допуснат компромиси със Скопие.
От партията настояват да бъде подписан анекс към Договора за добросъседство между София и Скопие от 2017 година, който се оказа неработещ. За разлика от споразумението с Атина, което е изпълнено с конкретика, договорът с България е по-скоро пожелателен.
Очаква се темата да бъде обсъдена на заседание на Съвета “Общи въпроси” на 10 ноември и дотогава българската позиция трябва да е ясна. В същото време дипломатически източници не изключват възможността въпросът да продължи да се обсъжда още няколко седмици. Берлин обаче опитва да постигне пробив в рамките на германското председателство и процесът да бъде задвижен до края на годината.
Преди ден Захариева отчете напредък по два конкретни въпроса. Първият е, че името “Северна Македония” изключва териториални претенции към България. Скопие по-рано декларира готовност да препотвърди това. Има сближаване и по въпроса за езика, макар че не стана ясно какво точно.
България приема два варианта за езика – да се използва формулировката от 2017 година “официален език на Република Северна Македония” или да се признае, че македонският език е на българска основа.
Захариева посочи, че България настоява и за категоричен отказ от предявяването на претенции за малцинство в България.
Страната ни в последните дни поддържаше официална позиция, че условието да одобри началото на преговорите е Северна Македония да признае българските основи на езика и народа си. Сега Захариева каза, че няма промяна на позицията ни, но не посочи директно това условие.
Към момента изглежда почти невероятно македонските управляващи да признаят, че македонският език и идентичност имат българска основа.
На европейско ниво пък България настоява притесненията й да бъдат отразени в рамковата позиция./mediapool
