Искрен Красимиров изнесе над 1000 урока по родолюбие: Децата ще направят тази нова България, за която са мечтали Левски и Ботев

By viaranews

November 1, 2020

0

20

Идеята е всеки ден да се сещаш за героите и да ги почиташ

„Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

по първо чедо да жалиш!“

та тебе клета оставих“,

това и още много стихове обезсмъртяват великия български революционер и поет Христо Ботев. Но неговото дело продължава да живее и чрез един млад мъж – Искрен Красимиров, който загърбва личния си живот и се отдава на будителска дейност. На двадесет години разбира, че е потомък на четник от Ботевата чета, и в него нещо се заражда. Посява в душата си зрънцето на родовата памет. Тръгва из училищата, читалища, детски градини из целия свят, облечен като Ботев, за да напомни за славните дела на борците ни за свобода и да пробуди у народа родолюбие.

За себе си Искрен казва: По душа съм артист, по призвание съм апостол. Това е и моята професия.

Кога усети, че призванието ти е да пробуждаш в народа родолюбието и да разказваш за славните дела на борците ни за свобода? Кое те накара да се превърнеш в един съвременен народен будител?
Това се случи на доста късен етап от моя живот. Бях типичният буен младеж, докъм двадесет години. Когато навърших двадесет и една, излязоха едни стари архиви, от които ставаше ясно, че дядото на моя дядо е бил един от Ботевите четници. Тогава изживях един съобразен душевен катарзис. Годината беше 2011-а и започнах да се занимавам сериозно с кино, с филми за героите и за нашата история. 2013 година излезе първият ми филм за Христо Ботев, а 2015-а основах „Незабравимата България“ – моята неправителствена организация. Тя въплъщава в себе си всички мои филми, възстановки, книги и уроци за родолюбие, които правя най-вече за децата.
Ти обикаляш из цяла България и по света, за да изнасяш своите уроци по родолюбие. Разкажи повече за тази будителска кампания, която си поел.
Вече четири години се занимавам активно с това. Обикалям училищата не само в България, но и по целия свят. Бях на почти всички континенти, където има български общности. Над хиляда училища, читалища, детски градини съм посетил. Над хиляда урока по родолюбие съм изнесъл. Наскоро с моите колеги го смятахме и изчислихме, че става въпрос средно всеки ден изява през годините. Пропътувал съм много километри, разпространявайки каузата ми, и съм докоснал стотици хиляди хора с моите филми за героите. Но най-вече децата са това, което ме мотивира и за което го правя – всекидневния ми досег с тях в училищата.
Коя е най-далечната дестинация, която си посетил, за да занесеш частица от България и нейната славна история?
Най-далече като километри може би Америка. Бях в Ню Йорк и респективно другия бряг – Лос Анджелис. Но може би най-вълнуващите срещи бяха в Москва и в Израел, където имаше много родолюбиво настроени хора. Много възрастни хора, които плачеха, стискаха ми ръцете и ме прегръщаха. Беше наистина много вълнуващо. Може би в чужбина повече оценяват делото. Аз се учудих от факта, че само в един Лондон има над 15 български училища. Засега съм бил в пет-шест от тях. Аз твърдя, че колкото българи имаме в България, толкова са и в чужбина. Така че тази мечта „България на три морета“ вече не е много актуална, защото България е по целия свят.
В днешно време ежедневието ни е много забързано. Всеки мисли за пари, сметки, проблемите са ни обгърнали и сякаш ни задушават. Има ли още останало родолюбие в съвременния човек. Имаме ли време за тази добродетел и да си спомним за героите ни и делото им?
В началото, между 2013 и 2015 година, бях концентрирал уроците си в читалища, театри, музеи. Срещите ми бяха по-често с възрастните хора. Видях, че много трудно върви делото сред тази част от обществото, сред тази възрастова група. Когато посещавах старчески домове, беше по-различно. Третата възраст оценяват моето дело, защото самите те са по-близо до онези времена. Но за съжаление моето поколение, именно младите хора между 20 и 40 години, не се интересуват от героите от историята. Ако се интересуват, то често е с цел показност, на 3 март да отидат на Шипка, да развеят флага, да се ударят в гърдите и вече са големите българи и патриоти. Идеята не е тази. Идеята е всеки ден да се сещаш за героите и да ги почиташ. Всеки ден да правиш нещо малко, с което те биха се гордели. Много хора биха ми се разсърдили, но това поколение го изпуснахме. За мен то е едно загубено. Съжалявам за което, но това са фактите. Това ме накара през 2015-а да се обърна към училищата, детските градини и българските неделни училища в чужбина. Осъзнах, че бъдещето е в ръцете на децата и с тях трябва да работя. Концентрирах се върху тях с надеждата, че те ще направят тази нова България, за която са мечтаели и Ботев, и Левски.
Как децата приемат твоите уроци? Интересно ли им е да слушат за родните герои? Имат ли място Левски и Ботев в детското съзнание, сред модерните супергерои като Батман, Спайдърмен и други?
Точно това казвам на децата по време на нашите срещи на живо. Разбирам, че Батман, Екшънмен са много по-атрактивни от Ботев и Левски, но те са измислени. Не са съществували. Докато нашите герои са истински и те са направили за нас невъобразимо много, като са ни освободили от турското робство. Тези неща трябва да оценяват и да ги носят винаги в сърцето си. Истината е, че между първи и четвърти клас най-много ми се радват. Прегръщат ме, снимат се с мен, защото аз съм облечен като Ботев, с дрехите, характерни за епохата, в която е живял. Не ме пускат да си тръгна дори. При гимназистите също имам голям ефект. Онзи ден бях в едно училище, което посещавам за пореден път, и една от учителките каза: „За пети или шести път сте при нас, обаче децата ви се радват като за първи. Вие им правите някаква магия.“. Аз мисля, че просто нашата история е магична. Затова ще се боря, въпреки трудностите, в името да запазя историята и младото поколение да я знае.
Има ли съратници в твоята чета? Има ли кой да ти помага в твоето дело да пробуждаш народа?
В същината на делото си съм сам, както е бил Левски. Както някога той е обикалял сам, така сега и аз. Разбира се, имам съратници по места, най-често учители, музейни работници, читалищни дейци, по-будни хора. Интересното е, че са повече жени. За всеки филм, който съм правил, сме били заедно с професионални актьори, които чудесно изградиха образите на Ботев, на Райна Княгиня, но в същината съм сам. В началото бяхме трима-четирима колеги, пътувахме заедно, но с времето те се отказаха. Тази работа е трудна, не го крия. Аз нямам личен автомобил, пътувам с влакове, автобуси, на магаре, на кон ми се случи да пътувам в Родопите дори. Пеша съм вървял от едно село до друго, но си заслужава, когато видиш детските усмивки.
Как избираш къде да е следващото ти посещение?
Най-често хората се свързват с мен по фейсбук, имейл, телефон и ме канят. Аз откликвам на всяка покана. Бил съм в малки селца в Германия, Испания, където има примерно пет-десет българи, но аз отивам дори само за тях. Пътят не ме плаши, защото всеки човек, привлечен към делото, е важен.
Ти си много зает и ангажиран с това, което правиш. Отдал си се изцяло на каузата. Не ти ли пречи това в личен план? Не страда ли твоето лично развитие?
Е, разбира се, че страда. Аз съм го загърбил съвсем, наистина. Както и Левски, знаете и той не е имал личен живот. Така сега и аз нямам. Повечето велики наши герои и не само загърбват личния си живот за сметка на народното дело. Аз съм се примирил и посветил на делото. Дай Боже един ден да срещна моята половинка.
Има ли в 21-ви век будители, такива като теб? Има ли борци за свобода? Защото сега не сме под физическо робство, но сме подвластни на друг тип зависимост.
Аз го наричам съвременно робство. По-горе заговорихме за него. Борбата със сметките, банките, борбата за ежедневното оцеляване. Всичко това е съвременното робство. Времената са трудни и днес посвоему. Питат ме постоянно, където ходя, дали има днес Ботев, Левски? Живи ли са те днес? Някои ме оприличават мен, но аз съм скромен човек и не твърдя такива велики неща за себе си. Аз мисля, че всички ние сме техни последователи. Просто трябва повече да се замислим над това какво правим в ежедневието си и как продължаваме тяхното дело. Те са били хора като нас, от плът и кръв, със своите проблеми.
Как се отразява обстановката „Ковид“ върху твоето дело?
По време на пандемията, последните шест месеца, се наложи да се преквалифицирам от режисьор и актьор в писател. Написах седем книги, разказващи за всичките ни най-големи герои; Христо Ботев, Левски, Иван Вазов, Захари Стоянов и други. Книгите са повече научен труд. Има малка художествена разработка в тях. Повечето са изследване на живота и делото на тези личности. Разглеждам убийството на Ботев и предателството на Левски. Докато книгите за другите герои разглеждат най-интересните моменти от живота им и са биографични. Предстои издаването на тези мои монографии. Разбира се, имах консултанти в лицето на известните наши историци проф. Пламен Митев и проф. Андрей Пантев.
Кога ще бъдат издадени тези книги? Кога ще могат читателите да си ги закупят?
Идеята е за Коледа да издадем двете, които са с малко скандалните заглавия „Убий Ботев“ и „Предай Левски“. Това са може би двата въпроса, които силно вълнуват исторически настроените българи. Така че скоро ще получите отговор на тези въпроси.
Като за финал на нашия разговор искам да те попитам каква е твоята мечта? Каква е мечтата на един съвременен будител?
Повечето си мечти ги сбъднах. Сега имам по-простички. Иска ми се да не затварят училищата, за да не спре моето дело. Иска ми се малко повече да се разбираме ние, българите, помежду си, малко повече да се разбираме и да си вярваме. Това го казвам и в личен план, защото както споменах, аз все още съм сам. Не съм намерил жената, която да разбере моето дело, да го подкрепи. В тези трудни времена бих си пожелал и на себе си, и на всички малко повече любов и разбирателство.