Йорданка Лекова представи книгата за родното си село Мламолово

• Искам българското да се запази, чуждопоклонството ме дразни, категорична е авторката

• В книгата са включени текстовете на около 200 народни песни

Йорданка Лекова представи книгата за родното си село – Мламолово, Бобовдолско. Книгата „Що ми се е слънцето запрело” е краеведска. Съдържа географски и исторически сведения за Мламолово – кога и как е образувано селото и защо се казва така, за духовното му развитие. В изданието са обособени глави за духовното развитие, обичаите, бита и традициите на селото. Авторката се надява, че ще заинтригува младото поколение с информацията за това как и защо се отбелязвали празници като Бъдни вечер и Коледа, Бабинден, Тодоровден, Гергьовден, Заговезни (Прошка), Голяма Богородица, за сурвакарите и др. Един от любопитните факти, намерили място в изданието, е, че през 1973 г. в Мламолово е пресъздаден обичаят „Сватба”, който е бил записан от Българската национална телевизия. Подробно е описана носията на Мламолово. В главата „Никой не е по-голям от хляба” е казано защо, как и кога някогашните жени в селото са месели обредни питки. В книгата са включени текстовете на около 200 народни песни, записани от Йорданка Лекова и изпети от Иван Александров, Митра Гошева, Стана Сандева, Станка Тодорова от Ямбол, Витленка Божилова, Верка Илинска, Стефка Пульова, Асен Шакрачки, Павлина Янева от Мало село, Цветанка Иванова, Николина Стоянова, Иванка Стоянова, Гюрка Маджарска, Надежда Данчова от Големо село, Драганка Илинска, Стоянка Терзийска. Публикувани са и снимки, свързани с изявите на читалище „Зора 2001” в Мламолово и певческата фолклорна група към него. Книгата е писана близо 1 година, като материалите са събирани през годините, в които авторката е работила като читалищен секретар и ръководител на фолклорната група.

„Заглавието на книгата е част от една песен, която жените от групата много обичаха да пеят – с двугласовото пеене и т.нар. шопско тресене, характерно за нашия район и Мламолово. Посвещавам я на 100-годишнината от основаването на първото читалище в селото ни, което е създадено през 1922 година. Едната от основните ми цели е с тази книга да съхраня малкото от огромното богатство на нашия бит и традиции, които са запазени. За съжаление много от това богатство се загуби. Стотици песни си отидоха заедно с бабите, които ги пееха. И много възрастни хора, които ще прочетат книгата, ще се учудят на голяма част от празничните обреди, които съм описала и не познават. Другият ми мотив е фактът, че ние, българите, много лесно се поддаваме на чуждопоклонството. Това много ме дразни. Много ме дразни например празнуването на Хелоуин. Какъв Хелоуин, ние си имаме Сурва! Денят на благодарността, ние си имаме много по-хубав празник – Прошки! Ами маскарадните игри, ние си имаме кукери! Особено се дразня, когато на сватби се мажат с торта, свалят жартиерите на булката! Погледнете в старата българска традиция – от подготовката за сватбата, със сватосваното, до самата сватба! Ритуалите са толкова красиви! Вземете част от тях! Не искам днешната сватба да е като тази на моята баба, но много неща могат да се вземат и да се запази българското!”, коментира Йорданка Лекова. Тя посочи, че голяма заслуга за издаването на книгата има Елеонора Александрова – бивш секретар в кметството в Мламолово, помогнала за отпечатването на ръкописа. Както сме писали, съдействие оказаха и местната управа и Общинският съвет в Бобов дол.

Книгата бе представена в клуба на пенсионерите в Мламолово, като присъстваха част от певиците от фолклорната група, която от 2017 г., с напускането на читалището от Лекова, престава да съществува. Бившите самодейки получиха книгата като подарък от своята ръководителка, а Николина Стоянова и Росица Христова почерпиха гостите с вкусни пити, омесени със собствените им ръце. За събитието имаше водосвет, отслужен от архиерейския наместник на Дупнишка духовна околия Георги Паликарски.

Това е първата книга на Йорданка Лекова. Тя е учител по професия. Преди пенсионирането си е преподавала български език и литература в Професионалната гимназия (бившия Минен техникум) и Основно училище „Никола Й. Вапцаров” в Бобов дол, като в последното е била и директор.

Юлияна КОЛЧАКОВА