Независимо, че все повече електромобили и хибриди превземат пазара на леки автомобили, буталните двигатели запазват своята доминация. Били те дизелови или бензинови, основните компоненти на тези двигателите са едни и същи, особено що се касае до коляномотовилковия и газоразпределителния механизъм.
Предназначение на запалителните свещи
Въпреки тези прилики, принципите на работа на бензиновия и дизеловия двигател се различават значително. При двигателите, условно наричани бензинови (казваме условно, защото те могат да работят с най-различни течни и газообразни горива, като водород, метан, пропан-бутан, етанол, бензин и техни смеси), горивовъздушната смес, намираща се в цилиндъра, се запалва принудително. Това става чрез използването на искрата на електрически разряд, създаван от т.нар. запалителна свещ.
Конструкция на запалителните свещи
Свещта се състои от:
– корпус, изработен с външна резба, предназначена за монтаж към цилиндровата глава. Външната му част е с формата на шестограм, обикновено с размер 14, 17 или 21 милиметра за монтаж и демонтаж на свещта чрез глух ключ. Свързването на отделните части на свещта, става посредством развалцоване на корпуса. В долната му част е разположен един или няколко странични електрода;
– изолатор, изработен от топлоустойчива керамика, най-често корунд. Предназначен е да раздели галванично двата електрода. Външната му повърхност обикновено е набраздена, с цел защита от проникване на влага в мястото на връзката между високоволтовия проводник от бобината и накрайника на централния електрод;
– централен електрод – изработен е от специални сплави, съдържащи мед, никел, хром, иридий и платина. При съвременните запалителни свещи, той се състои от различни елементи, включващи резистори, намаляващи радиосмущенията при работа на двигателя. В горната му част е разположен високоволтов контакт, към който се съединява кабелът за високо напрежение или високоволтовият извод на индивидуалната запалителна бобина.
Именно между страничния и централния електрод прескача електрическата искра. Важен параметър, определящ характеристиките на искрата, е разстоянието между централния и страничния електрод или електроди. Най-често това разстояние е в пределите на 0.4 до 0.8 милиметра. То трябва да се контролира периодично, тъй като в процеса на експлоатация се увеличава, поради ерозийното износване и изпаряването на електродите.
Как да познаем, че имаме „избила“ свещ?
Неизправната свещ не подава искра и съответно даденият цилиндър спира да работи. Именно поради тази причина, при повечето авиационни бутални двигатели, както и при някои автомобилни мотори, се използват по две свещи на цилиндър (например двигателите Twin Spark на Alfa Romeo). Но в масовия случай неизправната свещ дори на един цилиндър води до прекъсване и тресене в работата на двигателя, много мудно ускорение на автомобила, труден старт на мотора, мирис на бензин на изгорелите газове и гърмежи в ауспуха. Аналогични са симптомите при прекъснат високоволтов кабел или при изгарянето на бобина, ако се използват индивидуални такива. Ето защо откриването на точната причина понякога изисква малко творчество – замяна на набедения за неизправен елемент и нова проверка. Най-лесният начин за намиране на неизправната свещ е последователното изключване на захранването към тях или към индивидуалните им бобини при работещ двигател. Когато изключим захранването към изправна свещ, работата на двигателя се влошава още повече. Ако изключим захранването на неизправната свещ, моторът не променя работата си.
Друг разпространен начин за диагностика на работата на свещите е проверка на цвета на керамичния изолатор, намиращ се в долната част на централния електрод. При нормално работеща свещ той трябва да има светлокремав цвят. Ако е почернял и покрит с гориво – свещта не работи нормално, или в цилиндъра попада масло през неизправни сегменти на буталото.
Как и кога да заменим свещите?
Пробегът за замяна на свещите силно зависи от техния тип и вида на горивото, което използвате за Вашия двигател. По принцип, използването на метан или пропан-бутан изисква по-честа смяна на свещите – около 15000-20000 км. Обратно, свещите с електроди, съдържащи иридий и платина издържат до 100000 км.
Самостоятелната смяна на запалителните свещи не е сложна, но има някои особености, които трябва да се имат предвид:
- Демонтирайте свещите на студен двигател;
- Преди демонтажа, почистете гнездата им от нечистотии, които при изваждане на свещта, биха попаднали в цилиндъра;
- Запомнете съответствието на кабелите към номера на цилиндъра;
- Внимателно и на ръка завивайте свещта в цилиндъра. Ако още в началото свещта „затяга“, вероятно я завивате накриво, което ще доведе до повреда в резбата на цилиндровата глава и излишен скъп ремонт.
Подгревните свещи
Дизеловите двигатели също имат своите свещи. Въпреки сходното название, тяхното предназначение е различно. За разлика от бензиновите двигатели, където горивовъздушната смес се запалва принудително, при дизелите тази смес се самозапалва от високата температура на сгъстеният до високо налягане въздух. При ниски температури на околния въздух, температурата в цилиндъра понякога е недостатъчна за възникване на самозапалване. Тук на помощ идват подгревните свещи. Те представляват електрически нагреватели, чийто загряващ елемент е разположен в цилиндъра, в областта на впръскване на горивото. По този начин те способстват самозапалването на горивовъздушната смес и стартирането на двигателя при ниски температури.
Използвани източници:
https://www.autodoc.bg/rezervni-chasti/zapalitelna_sveshch-10251
https://www.autodoc.bg/info/zapalitelni-sveshi-za-kola-simptomi-smyana-i-cena
