За добрите дела на Андон Виячев разказва местният жител Милчо Спиров
С много неща се е гордяло, гордее се и днес кюстендилското село Шишковци-с красивото си местоположение,с ароматните си плодове и кехлибареногрозде, с получилите световна известност картини на Владимир Димитров – Майстора. Но най-голямото му богатство са неговите трудолюбиви, предприемчиви и патриотично настроени хора. Сред родолюбивите шишковчани се откроява личността на учителя, кмета, народния представител, образцовия земеделски стопанин, дарителя Андон Виячев.
Той е роден на 2 ноември 1868 г. в трудолюбиво, честно и предприемчиво семейство.Завършва педагогическото училище в гр. Кюстендил и става учител не само на своите ученици, но и на техните родители.По-късно е избран за кмет на обединилата няколко села община в с. Копиловци.
Кметуването му е свързано с много нововъведения
в управлението на общината.Кметството става инициатор за разпространяване и внедряване на нови биологично устойчиви сортове ябълки, круши и сливи. Той въвежда модерна за времето си растителна защита. След кратко време резултатите не закъсняват.Андон Виячев съдейства за разкриване на търговски кантори, които изнасят плодова продукция в напредналите европейски страни. Така с. Шишковци и Кюстендилският край стават известни в цяла Европа. През 1901 г. Виячев е избран за народен представител в 11-то обикновено Народно събрание.
По време на Първата Световна война е ротен фелдфебел и
служи заедно с военния художник Владимир Димитров – Майстора
в 7-ма Рилска дивизия. По негово настояване художникът се заселва в с. Шишковци, където живее и твори повече от 26 години.
Андон Виячев никога не си е поставял като основна цел в живота осигуряването на лично богатство и охолство. Такава цел за него е била разцветът на селото и района. През 1934 г. във фонд „Андон и Стойна Виячеви“ дарява крупната сума от 2 милиона лева за културно-просветна и здравно-благотворителна дейност в родното му село. По подобие на този фонд днешното прогресивно населениена селото учреди през 2022г. гражданско сдружение с идеална цел „Възход на с. Шишковци“ със същите идеи. Със средствата на този фонд тогава и доброволният труд на населението за кратък период от време са построени едно от най-модерните и големи училища в Кюстендилско и ж.п. гара с плодохранилище. Населението единодушно решава училището да носи името ”Андон и Стойна Виячеви”.Известна сума от парите са предназначени за безплатни лекарства и лечение на социално слаби семейства. Благодарение на дарените средства са закупувани дрехи на бедни ученици, изплащана е заплата на училищния персонал. С част от лихвите е оказана помощ на художествено-просветната дейност на читалището и издръжката на черквата.
Ако погледнем под друг ъгъл с дарените 2 милиона лева, по онова време Андон Виячев е имал възможност да закупи най-луксозния замък в някоя европейска столица, да почива ежегодно в най-известните и скъпи курорти по света! Но е избрал да подкрепи благоденствието на своите съселяни и прогресивното развитие на поколенията. Именитият шишковчанин дарява тези два милиона с условието да бъдат за вечни времена непокътнати, а само от лихвите, получени от Популярната банка в Кюстендил, да се използват ежегодно или пък с натрупване за решаването на най- актуални и наболели проблеми на селото.
За съжаление през втората половина на миналия век
Популярната банка е банкрутирала,а парите… изчезнали.
На 17.01.1944г., когато аз бях ученик в трето отделение, рано сутринта нашият учител Никола Лисичев пристигна и ни съобщи тъжната вест,че е починал най-видният общественик и дарител на с. Шишковци Андон Виячев. За следващия ден беше определено погребението,поради което ние, учениците, трябваше да присъстваме прилично облечени ,за да отдадем последна почит на човека, построил със собствени средства прекрасното ни слънчево училище. И днес, 79 години след този момент на същото място съвременната прогресивна шишковска общественост почита паметта и делото на великия дарител.
Колко би било хубаво и сега в България все повече да се раждат такива благородни родолюбци и щедри дарители. Тогава името човек наистина ще звучи гордо и наистина човек за човека ще бъде брат и приятел!
Милчо Спиров, с. Шишковци
