Лятото е в разгара си и всеки един свободен ден трябва да се използва за ново изживяване и нови впечатления. Сред разнообразието, което предлага летният сезон, ние ви предлагаме да отделите почивните дни за една разходка из църквите в Разложкия край. А те наистина са впечатляващи и интересни. Убедете се сами:
Църквата „Св. Екатерина” помага на девойките да открият избраника си
В България има само три църкви, посветени и носещи името на св. Екатерина – предвестницата на зимата. Най-стара е църквата “Св. Екатерина” край Разлог. За нея има сведения, че е градена още в началото на 14-и век. Интересен факт според археолозите е, че мястото е било свещено още по времето на траките. Там са открити останки от тракийско светилище. Интересната история на църквата и днес привлича много туристи в района.
Църквата „Света Екатерина” е призната за паметник на културата. Намира се в местността Катарино, на 7 км западно от Разлог и се числи към Неврокопската епархия. Тя е една от историческите забележителности, с които е известен градът и околностите му. Строена е в началото на османското поробване на България. Няколко години след като е била построена, красивата църква, която според някои е изпълнявала само функцията на параклис, е била разрушена и от нея не е останало почти нищо. Въпреки това тя е била възродена, реставрирана е изцяло и днес туристите могат да я видят такава, каквато е била, когато е била издигната от местните майстори зидари, на които е помагало цялото население. Мястото, където се издига църквата, е в местност, която преди векове е била място за почитане на божества от траките. Църквата носи името на християнската светица и мъченица света Екатерина. Затова празникът на църквата е на 24 ноември, когато се почита паметта на светицата. На този празник е традиция жените да не пипат остри предмети, тъй като се смята, че ако се порежат в този ден, раната не заздравява. Света Екатерина е светица, която помага при болести, най-вече на децата. Светицата помага на девойките да открият избраника си. Районът около Разлог е известен с многото старинни църкви – тук са намерени останки от църква, известна като Писаната, от църквата „Света Троица”, църквата „Свети Илия”, както и Бялата църква.
Турците изчепкват очите на светците в първата църква в село Баня
Първата църква в с. Баня, която днес носи името „Св. великомъченик Георги Победоносец”, е построена и осветена през 1835 година. Историята на този храм и до днес предизвиква интерес както сред местните жители, така и сред туристите на балнеоложкото село. Има предание, че основите на църквата са били построени още през 1811 г., но по незнайни причини стоежът е спрян. Трикорабната църква е завършена през 1835 г., когато е и осветена. За първи път тя е опожарена към 1840 г. по времето, когато започват освободителните движения в Сърбия и Черна гора. Тръгнали да потушават въстанията там, турците преминават през Баня и опожаряват църквата. Будните хора от селото за много кратко време съумяват да възстановят храма.
По времето на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.) църквата е опожарена за втори път и е почти напълно разрушена. Тогава цяла Баня е опожарена, избити са над 70 души, 600 жители на селото го напускат. Останалото население в с. Баня се захваща да възстанови божия храм. И днес личи откъде е надстроявана църквата през онези тежки времена. Днешният вид на църквата е направен именно след Кресненско-Разложкото въстание. Иконостасът в църквата е направен години по-късно чак през 1889 г.
Интересно е, че от южната страна на храма има изографисан стенопис от 1866 г. Стенописът, илюстриращ евангелски притчи, остава непокътнат при опожаряването на храма. През 1912 г. по време на Освободителната война храмът е обстрелван, а в яда си турците изчепкват очите на светците. Всеки посетител ще види следите от куршумите и обезобразените светци.
Покъртителната картина те приковава и дълго време не може да отделиш очи от нея. Тишина и спокойствие цари днес в църковния двор.
Църквата с 26-метрова камбанария – висока колкото Хрельовата кула в Рилския манастир
Разположена в сърцето на град Разлог, църквата „Св. Благовещение” впечатлява с красивия си иконостас и внушителна архитектура. Това е един от най-големите и красиви църковни храмове в Неврокопската епархия. На 5.ХІ.1939 г. църквата „Св. Благовещение” е осветена и отваря врати с пожелание да носи благословение и благовещение на всички родолюбиви разложани. Отварянето на храма отнема 12-годишни усилия на обществеността и Неврокопския митрополит Борис. Застроената му площ е 710 кв.м, а дворното пространство почти 4 дка. Височината на камбанарията е 26 м (колкото Хрельовата кула в Рилския манастир). Заслужава си да се видят свежите стенописи по църковните стени. Вътрешното пространство на храма е изцяло изографисано в периода 2000-2008 година от екип млади художници реставратори, начело със Здравка Чобанова от Разлог. Иконописването на олтара е от Стефан Юлиевич Шарич от София. Заслужава си да видите и високата 26 м камбанария (колкото Хрельовата кула в Рилския манастир), както и да чуете 3-те камбани с общо тегло 493 кг. Като най-голямата е 300 кг, средната – 118 кг, а малката – 75 кг. Изработени са от висококачествен бакър и английски калай и тоново построени Ре, Фа и Сол.
С водата от изворчето на старата черква в Добърско Климент Охридски е лекувал очите си
Храмът „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в село Добърско, изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан, на места и с тухли, датиращ от 1614 г., впечатлява туристите със запазени стенописи на повече от 400 години. Храмът е с малки размери и както са изисквали турците, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета – мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство.
Храмът е културен паметник с национално значение, включен в списъка на 100-те национални туристически обектa на България. Влизането става по възможно най-християнския начин – с поклон, докато слизате по 3-те стъпала към самия храм. Влизайки в храма, виждате много красиви стенописи, които пресъздават библейски сцени, образи на много светци и светици, местни легенди.
Много са уникалните неща тук – целият храм е изографисан, като образите са 460 на брой, женските образи са над 30.
По централния, както и по двата допълнителни корпуса, не е останал нито сантиметър неизрисувано място. Изображенията са запазени в автентичния им вид. Тримата майстори строители Станко, Смилен и Спас също не били пропуснати от зографите, както и ктиторите на храма – Богдан, Хасна и синът на Богдан. На тавана Исус Христос е изографисан в ракета, готова за излитане – стенопис, който успява да грабне вниманието на всеки гост на село Добърско, посетил храма. Сцената е „Преображение Христово”. На пода в храма е положена плоча с двуглав орел – символ на руската църква и дар от руски монаси. Посещавайки село Добърско, можете да научите много любопитни факти за историята на селото, зараждането на християнството по тези земи и съхранените през вековете традиции. Легенда гласи, че с водата от изворчето на старата черква е лекувал очите си и Климент Охридски.
