Родената в Червен бряг, но свързана с Пиринския край лекарка колекционира победи с богата обща култура и ум като бръснач
Д-р Петринка Карачанова е сред най-популярните лица от телевизионното състезание на БНТ “Последният печели” с Орлин Горанов. Тя е жената с най-много победи – осем на брой. Освен това е участвала в “Минута е много” и “Стани богат”. Д-р Карачанова живее в Пловдив, но е свързана и с Разлог, където семейството й има къща.
Родена е в Червен бряг. Завършила е Медицинска академия, специалността й е педиатрия. 18 г. работи в родния си град, където стига до завеждащ детско отделение. Кариерата й продължава в Либия. 12 г. работи Санаториума на БДЖ в Хисаря. След това – в РЗИ-Пловдив, имунизационен кабинет. А днес е председател на медицинска комисия в Териториалното поделение на НОИ-Пловдив.
Светлана ВИДИНСКА
Д-р Крачанова, Вие сте жената с най-много победи в “Последният печели”. Този рекорд е ненадминат до момента. Как си обяснявате това?
Аз самата нямам обяснение. В моето детство повечето отличници в училище бяха момичета. Така че не се съмнявам в знанията на нежния пол. Но като цяло жените са по-ангажирани с дома и семейството и не им остава кой знае колко свободно време да се готвят или да участват в този тип състезания. Аз също не съм се подготвяла, даже се надявах да не се паднат въпроси от сферите медицина, биология. Предпочитах да проверя знанията си в областта на киното например, което много обичам.
Какво спечелихте от “Последният печели”?
Спечелих популярност, която е доста неочаквана за мен. Ето, вчера отидох да си купя закуска, а момичето на касата ми каза: “Аз ви познавам, Вие бяхте в “Последният печели”. Много често се случва на улицата да ме спират непознати, за да ми казват, че са гледали шоуто. Те знаят името ми, помнят неща от предаването. Участвала съм и в други телевизионни състезания, но никога не е имало такъв отзвук. Може би и социалните мрежи допринасят за това.
В предаването на няколко пъти споменавахте връзката си с град Разлог. Каква по-точно е тя?
Моят свекър е от Разлог. Той беше военен, полк. Иван Крачанов. Освен това бе първи братовчед с един от доайените на Старчевата – Благо Татарски. Хората в Разлог държат на традициите, на града си. Това бе причината моят свекър да построи къща, за да запази корена си. Днес ние често се прибираме в тази къща, която се намира в района на църквата. Нашата махала е Крапата маала, както я наричат в Разлог. А наблизо е къщата на арх. Александър Баров, който е създателят, архитектът на НДК.
С това е свързан един куриоз в “Последният печели”. Падна се въпрос “Кой е проектирал НДК?” и аз разбира се, знаех отговора. Всички от екипа и останалите участници останаха учудени, и тогава споделих, че с арх.Баров сме къща срещу къща в Разлог.
Кое е любимото Ви място в Разлог и околностите?
Любимото ми място е паркът, езерото… Когато внуците ми са в Разлог, ходим там много често. Бетоловото също е прекрасно място, макар че преди беше по-диво, не толкова застроено. Със семейството ми при всяка възможност ходим на Предела, на хижите “Безбог” и “Яворов”, в Добринище…
Как хората в Разлог възприеха участието ви в предаването и чие мнение е най-ценно за Вас?
Все още не съм си ходила там. Но съпругът и синът ми бяха скоро и ми казаха, че съм станала “звезда” и в Разлог. Това ме радва, защото ценя много града и хората. Знаете ли колко оживен е Разлог! В града има много сватби и кръщенета, значи има и живот. Когато се прибирам в моя роден град – Червен бряг, за съжаление не виждам същата картина. Тъжно е, защото навремето имаше клубове, самодейни състави, а сега районът е напълно замрял. Докато в Разлог атмосферата е съвсем различна. Знаете ли каква неповторима, каква уникална емоция е Старчевата? Групите започват репетициите си месец по-рано. Чаушите създават настроение, енергия по улиците. Целият град излиза навън. Млади и стари се веселят заедно, създава се истински празник, който не може да се види на друго място. Канили сме наши приятели от други градове на Старчевата и са оставали поразени от видяното. Вкъщи често си готвим традиционни ястия от разложката кухня. Неповторима е капамата и тя присъства на трапезата ни. Заради всичко това ми е особено приятно, че в Разлог са гледали “Последният печели” и са ме подкрепяли. Благодаря им от сърце.
Кой момент от участието си в “Последният печели” ще помните винаги?
Ще запомня момента, в който съпругът ми, който бе само придружител, по стечение на обстоятелствата се превърна в участник в предаването. Играхме заедно, семейно, в един кръг и това бе нещо, което не сме очаквали.
Какво е впечатлението Ви от Орлин Горанов?
Той е много добър водещ, който се държи сърдечно и приятелски извън светлините на прожекторите. Трябва да се има предвид, че записите на шоуто продължават с часове, изморително е, но той е свикнал с темпото, с натоварването на сцената.
Вие бяхте особено силен играч във втори кръг, където се задават въпроси от Златния фонд на БНТ. Кои са вашите любимци от българското кино, естрада?
Емил Димитров е моят любим изпълнител. Гледала съм го много пъти на живо, идвал е на концерти и в Червен бряг. Ще призная, че плаках, когато той почина, сякаш съм загубила близък човек. Харесвам и Лили Иванова. И не само българска музика, слушам почти всичко, без чалга. Обичам “Бийтълс”, хубавите балади… Във Фейсбук имаше група “България-Русия” и ние, членовете й, често се събирахме заедно, пеехме руски песни и романси. Колкото до киното, то винаги ми е било страст. Когато живеех в Червен бряг, не пропусках прожекция. Някога билетът струваше 20 стотинки. Ходех толкова често на кино, че си изградих вкус към хубавите филми. Любимите ми актьори ли? Стефан Данаилов, Велко Кънев, Васил Михайлов, Невена Коканова… От режисьорите – Въло Радев, Иван Антонов също е интересен. Знаете ли по какво се познава хубавият филм – по това, че минават години и можеш да го разкажеш. Съвременните филми не са толкова запомнящи се.
Младите играчи често се “изгубват” във втори кръг. Според Вас на какво се дължат празнотите в знанията за България и българите?
Младите твърде много се “европеизират”, “американизират” и т.н. Вижте само колко чуждици употребяват, как забравят хубавите български думи. “Уау”, “Окей”… Масово се повлияват от чуждата култура. И разбира се, образователната система е срината, много неща са сбъркани.
Освен в “Последният печели”, имате зад гърба си участия в “Минута е много” и “Стани богат”. Къде Ви беше най-интересно?
Без колебание – в “Минута е много”. Това е едно знаково предаване за поколения българи. Участвала съм много пъти и с повечето от другите участници станахме големи приятели. Аз се състезавах с сферите “Невена Коканова”, “Иван Кондов” и др. А какво да кажа за Петър Вучков – великолепен водещ. Няма втори като него! В паузите между записите ни разказваше вицове, разсмиваше ни. Години наред продължи тази връзка между нас, участниците в това предаване, и водещия.
В “Стани богат” участвах при Билалов, а не при Ники Кънчев, който впрочем е мой съгражданин – от Червен бряг. Той е изключителна личност, приятели сме с него и семейството. Михаил Билалов също е фин, интелигентен, космополит. Участвала съм и в други състезания за знания, например по телевизия „Евроком“. Тази страст се е пренесла и в дома ми. Много често за семейни празници организирам малки викторини – с награди, разбира се. Цялата фамилия се забавлява и прекарваме незабравими моменти заедно.
Какво трябва да има човек, освен богата обща култура, за да спечели едно такова състезание?
Мисля, че трябва да притежаваш и доза смелост, самообладание. Нормално е в началото да го има притеснението, то се преодолява. Важно е да имаш нагласата, че си дошъл, за да се забавляваш, а не да печелиш на всяка цена.
Не са кой знае колко знаковите участници в подобен род шоу програми. Интелигентен ли е българинът или това е мит?
Да, аз твърдя, че българинът е интелигентен, но трябва да бъде управляван от интелигентни хора. Ние, българите, сме изключително адаптивни хора. Способни сме да се “напасваме” към всякакви ситуации. Аз съм работила в Либия преди години. При пристигането ни там беше студено. И знаете ли, българите намериха тухли, реотани – и на бърза ръка измайсториха печки. Те облагородяваха цели райони. Да, гъвкави и приспособими сме, а това също е тип интелигентност. И в същото време не сме единни, не умеем да се сдружаваме. Чувството на завист също не е непознато за българина…
Споделяте ли мнението на Тодор Колев за “вагоните с книги”, които делят хората? Намирате ли време за четене? Какво четете в момента?
Аз чета много, винаги е било така. Дори навремето бях от децата, които четат с фенерче под завивките. Виждам, че днешните деца не са такива. Няма я тази любов към книгата. Но всяко поколение – с неговите си интереси. В момента чета “Екзодус” от Леон Юрис и съм напълно погълната от книгата. В нея се разказва за създаването на съвременен Израел. Описва се пътят на първите заселници, които идват от Кипър с кораба на име “Екзодус”. Но територията на днешен Израел е под британско управление и се налага дълго време да останат в международни води.
Аз самата съм била в Израел, но тогава не знаех толкова много и интересни подробности за самата държава. Обиколих места, свързани с Библията – Назарет, Йерусалим. Потресаващо е как хората в Израел са превърнали пустинята в градина.
Коя е следващата ви амбиция, мечта?
Надявам се да имам сили и здраве, за да пътувам още по света. Следващата дестинация е Корфу. Пожелавам си и една снаха, и разбира се, още внуци.
Ако трябва да се обърнете с едно изречение към хората в цяла България, то ще бъде… ?
Бъдете здрави! А специално на хората в Разлог бих пожелала още нещо – да продължават да пазят традициите и обичаите си. Защото тези ценности ни съхраняват като народ.
