Част от колекцията й играчки от 70-те и 80-те грейна на специална новогодишна витрина
Ръчно изработени красавици в народни носии са нейното хоби
Майстор и колекционер на кукли от Ихтиман подреди ретро витрина по случай настъпването на Новата 2022 година. Малки и големи се радват на играчките от 70-те и 80-те години, извадени на показ от Людмила Кацарова. Изложбата, подредена в един от фризьорските салони в града, носи полъх от детството, и то в навечерието на най-светлите празници. Куклите са голямата страст на Людмила – тя не само създава свои „красавици“, а вдъхва нов живот на старите, забравени на тавана играчки.
Г-жо Кацарова, в приказката „Лешникотрошачката“ играчките, подарени за Коледа, оживяват. Вашата витрина с кукли също ли е вълшебна?
– Да, тази витрина със сигурност е вълшебна – щом кара хората да се усмихват. Живеем в трудни времена, а и пандемията от Ковид-19 оказа своето влияние. Затова целта на моите кукли е да създават празнично настроение и положителни емоции.
Всички тези кукли са част от Вашата лична колекция. Как и защо започнахте да я събирате?
Всичко започна с един подарък от моя съпруг. Преди три години за Коледа той ми даде известна сума пари, за да си купя с тях каквото искам. И така, навършила 40-годишна възраст реших, че искам да си купя всички кукли, които не съм имала като дете. Така започна моята колекционерска страст. На тази витрина съм показала една трета от колекцията си.
Лесно ли се намират играчки от миналия век? Какво биха ни разказали те, ако можеха да говорят?
Аз се впуснах в издирване на кукли от 70-те и 80-те, годините на моето детство. Оказа се, че са трудни за намиране, особено в добър вид. По-често идваха при мен в недобро състояние, но аз ги възстановявах – коси, очи, крака, ръце… Исках отново да са красиви, пленителни. Да са са интересни за децата, да не са счупени, да не са мръсни. Тъй като съм дизайнер-шивач от доста време, започнах да възстановявам и дрешките им. Куклите ме плениха не толкова, че не съм имала играчки като дете, а защото обичам да си играя с тях.
А как се роди идеята да подредите своите „съкровища“ в празнична витрина?
Когато бях малка, пътят ми за училище минаваше покрай ЦУМ. Погледът ми се спираше на една голяма витрина, наредена празнично за ЧНГ, защото тогава се празнуваше Нова година, дядо Мраз ни носеше подаръците. И аз така се захласвах по тази витрина и нейните безброй изкушения… Аз и сега съм голям мечтател. Реших, че ще мога да се върна в детството си с една такава витрина и я направих в един фризьорски салон в града ни.
Ако имахте машина на времето и се завърнехте в своето детство за Коледа и Нова година, какво щяхте да видите там? Каква бе украсата? А трапезата?
Нашите спомени от детството са свързани предимно с честването на Нова година, с бананите и потокалите, които се предлагаха по магазините само тогава. И емблематичната салата Снежанка – правеше се вкъщи и по други поводи от маминка, но бе просто задължителна на 31 декември. Днес по магазините има какво ли не, но ми липсват онези играчки, които носеше в чувала си добрия Дядо Мраз. И ето, че от три години ги търся, намирам ги по тавани и мазета на роднини, приятели, близки – не само тук, а в цяла България.
Имате ли любим експонат?
Любимият ми експонат е у дома – чисто нова руска кукла, голяма, ходеща, с етикет, дори бе в кутия – никой никога не бе играл с нея. По едни интересни пътища дойде при мен. Любопитното е, че една-две нощи преди това сънувах тази кукла, а впоследствие я откри майка ми. Тази руска красавица сега стои в моята стая. От витрината нищо не се продава, тя е създадена, за да ни напомня за детските години, или пък за майките и татковците – ако искат да покажат на децата с какви играчки сме си играли, да предизвика усмивки, да стопли сърцата на хората. За мен носи удоволствие това да усмихна някого, ако съм го направила – това е вълшебството на Коледа. Да бъдем добри, да вярваме в доброто. И не само вкъщи, а към ближния отвън. Това е трудното в днешно време.
Също като в приказка, Вие самата сте майстор на кукли. Разкажете ни кога и как започнахте да се занимавате с този вид изкуство.
От близо 20 години създавам кукли. Моите творения са предимно с български носии. В началото опитах да обличам стари куклички, видях, че не се получава и започнах да създавам свои модели. В началото дори взимах уроци по скулптура, за да се науча да правя тяло, коса, ръце, лице и т.н. С течение на времето нещата започнаха да се получават. Започнах, когато дъщеря ми беше на две години – показвах й как се шият дрешки за кукли, а така стана, че аз самата се заиграх. Дъщеря ми дори не играеше с кукли. Аз се опитвах да подтикна интереса й към шиенето и моделирането, а тя стана певица. Но и тя носи българското в себе си – пее народни песни. Сега шия и нейните носии. А аз съм седнала на шевната машина от 15-годишна.
Какво са за Вас българските традиции и обичаи и как ги вплитате в ежедневието си?
Като дете по празниците ходех на гости при роднините си, за да разгледам празничната им украса. Особено красиви бяха елхите на лелите ми – със Снежанка и дядо Мраз, с джуджетата. Аз бях много обичано дете. Живяла съм с баби, та даже прабаби, и дядовци. Помня много поговорки и пословици от тях. А с баба ми дори съм тъкала на стан. Тя беше много трудолюбива. Винаги казваше: „Залудо работи, залудо не стой“. До днен днешен си пазя вълнената торбичка с шарена дръжка, която носех със себе си на Сурова. Тогава възрастните ни даваха орехи, ябълки, стотинки. Ех, ако и сега можех да си взема торбичката и да отида да ми я напълнят с лакомства, толкова мило ми става, като се сетя. Сурова бе много почитан обичай по онова време. Сами си правехме сурвачките и гледахме да са по-красиви, по-накичени. Покрай майсторенето на носии за моите кукли научих много за българските традиции и обичаи в различните краища на страната и това е наистина необятна тема. Тук е мястото да кажа, че също така съм колекционер на български народни носии.
Трудно ли е изработването на играчките и колко време отнема? Откъде черпите вдъхновение?
За изработване на една кукла независимо дали е за игра или просто сувенир се иска много търпение, много труд, но най-вече любов, защото ако ги няма мечтите, обичта към играчките, към всеки дейтал, нищо не се получава. Като дете съм израснала в дърводелските работилници на баща ми и дядо ми, затова телата на моите кукли са от дърво. Тук ми помага вуйчо ми, който също е дърводелец. А за да бъде напълно завършена куклата, аз я дообработвам. Имам си своя работилница.
Какво е Вашето пожелание за Коледа и Нова година?
Казват, че завинаги оставаш млад, ако пазиш детството в себе си. Е, аз съм едно дете, което от толкова години си играе с кукли. Това мое хоби постепенно си разрасна и се превърна в средство да радвам хората. Това за мен е истинско щастие. Да мечтаеш е голяма привилегия. Пожелавам на всички да могат да мечтаят, това е като полет. Колкото повече мечти успявам да постигна, толкова по-нависоко летя.
