Днес се навършват 123 г. от смъртта на Ильо Войвода. Легендарният български герой издъхва в Кюстендил на 17 април 1898 г. Илия Марков Попгеоргиев е един от малкото участници в освободителните процеси във всички етапи – от хайдутлука през годините на османско иго, до военните сражения, извоювали свободата на България.
Наричали го войводата на войводите. Народът го е възпял в своите песни, а съвременниците му го описват като изключително смел, с твърда воля и характер, откровен и добронамерен човек със завиден морал. Роден е на 28 май 1805 г. в гр. Берово (днешна Република Северна Македония), в историческата област Малешево. През 1850 г., защитавайки близките си, влиза в конфликт с османската власт.
Събира малка дружина, с която броди из Малешевско, Пиянец и Осогово, а сестра му Мария Попгеоргиева е байрактар. По време на Руско-турската война той е командир на всички сборни опълченски чети. Участник е и в Сръбско-българската война (1885 г.), по време на която е вече на 80 години, но въпреки това грабва пушката и се записва като доброволец.
Многократно е награждаван с ордени за храброст. В Кюстендил се заселва със семейството си след Освобождението през 1878 г. и неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание, в което също е активен участник. В края на 70-те години на ХХ век къщата, в която е живял, е реставрирана.
Днес тя е музей, посветен на национално-освободителните борби в Кюстендилския край.
