Навършват се 127 години от рождението на Гюрга Пинджурова. Родена е на 18 април 1895 г. в град Трън (област Перник). Дъщеря е на Гюро Пинджуров – Майстора, дюлгерин и гъдулар. Тя е шестото дете в семейството, ала идва под щастлива звезда – с божа дарба и с огромен късмет.
Пее от съвсем мъничка „мамините песни”. Баща ѝ рано умира и лете тя работи с майка си по нивите. Там научава жътварските песни на родния си край.
По чиста случайност в Трън пристига известната оперна певица Христина Морфова. Тя отсяда в хана и дочува Гюргиния вълшебен глас. Девойката имала навик всяка вечер да пее от чардака на дома си. Оперната прима останала изумена. Разпитала ханджията за гласовитата песнопойка и пожелала да се срещне с нея. По настояване на височайшата знаменитост семейството пуснало Гюрга да учи в София. Така тя била приета в току-що откритото там Държавно музикално училище. Това се случило през далечната 1917 г. В столицата Гюрга живее в дома на Христина Морфова. Благодарение на нейното наставничество младото момиче завършва с отличие престижното училище. Спечелва стипендия да учи оперно пеене в Пражката консерватория.
В Прага, вместо за пет години, упоритата българка се дипломира само за три години. Въпреки перспективите за реализация в чужбина, Г. Пинджурова избира да се завърне в България.
Прибира се в родния град. Назначават я за учителка по пеене в далечно село, до което нямало прокаран път – до там се стигало само с конна езда. Но съдбата не я изоставя. Гюрга се запознава с бъдещия си съпруг – богат аптекар, който свири на цигулка. Двамата имат две деца и наистина щастлив брак.
Късметът отново се намесва в живота ѝ, когато в Трън като гостенин на местен юрист пристига Сирак Скитник. А именно той е директор на Радио „София“. По това време песните в радиото се изпълнявали на живо – нямало още записи. Затова Сирак Скитник кани Гюрга Пинджурова за солистка в ефир. И през 1935 г. нейното семейство се преселва в София. Пред радиослушателите тя изпълнява оперни арии, трънски и шопски народни песни. Трогателни са нейните участия и в Детския час на радиото, излъчван всяка неделя.
През 1939 г. е издадена първата грамофонна плоча на Гюрга Пинджурова.
След 9 септември 1944 г. певицата е в разцвета на кариерата си. Обикаля надлъж и нашир цялата страна, за да пее на народа. Концертите ѝ предизвикват истински фурор и в чужбина. Големи успехи жъне в Москва и в Белград. Нейният дълбок, топъл и наситен с емоция глас покорява – дори и днес, след толкова години, когато слушаме записите. Дарбата ѝ увековечава тежките ни жътварски песни, хайдушките, историческите, битовите и хумористичните песни от трънския край.
„Нашите народни песни винаги са били близки на сърцето ми – казва в едно интервю за БНР Гюрга Пинджурова – винаги съм ги пяла с такъв жар, с такава радост и с такава тъга!“…
Сред най-обичаните нейни песни са: „Гугутка гука в усое“, „Омиле ми, Ягодо“, „Чича рече да ме жени“, „Страхил войвода“, „Стоян през гора вървеше“, „Хей, поле широко“, “Димо си стадо пасеше”, „Взехме се два сирака“ и много други.
Текст: Ганка Василева
