Цветница е подвижен християнски религиозен и народен празник. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя). Пада се в неделята след Лазаровден.
Кумичене
На народния празник Връбница се провежда един важен за момичетата обред, наречен Кумичене. В обредът участват всички моми, които са лазарували на предишния ден. Те се събират заедно на едно място и тръгват към реката, защото кумиченето се провежда само на река. Понякога близо до селото няма река, но колкото и далеч да е реката, момите трябва да отидат до нея.
Кумиченето става с кукла под формата на обреден хляб или с венец от върба. Има и още един вариант, който се прави много рядко – с ладийки (лодки) от папур.
Обреден хляб
Всяка мома, която има “да се кумичи”, трябва да е приготвила специален хляб за случая. Този хляб се нарича кукла, а в някои краища на страната се казва кравай или колак. Всяка мома отива на реката с този хляб, увит в чиста кърпа. Избира се място, където водата тече по-тихо. Там всички девойки изрязват тънки залъци от хлябовете си. Когато всички залъци са наредени, една от момите натиска бухалката, за да потъне в реката и залъците да заплават. В други райони на страната обичая се провежда с венчета от върба, като всяка мома е оплита предварително свое венче. Когато всички моми се наредят покрай реката, пускат едновременно венчетата, за да се понесат по течението.
Има и вариант с ладийки (лодки) от папур. Всяка мома взема стрък папур и го издълбава като ладийка. Когато отидат на реката, всички пускат ладийките едновременно и гледат чия ще е първа. Чийто залък, венец или ладийка е най-напред от останалите – тази мома се прогласява за кумица (кръстница).
Песни
Когато тръгват за реката, момите, вървят и заедно пеят:
Войнова мале, та чула ли си,
Че войно иде от далечна пътя?
И кара войно до три кочиш(каляски):
Една кочия – войно с невяста,
Друга кочия – бяла премяна,
Трета кочия – тежко имане.
Щом стигнат до дома на момата станала кумица, спират на вратата или портата. Семейството й, предизвестено, че тяхната дъщеря е станала кумица, се е приготвило набързо, за да посрещне гостите. Ако времето е хубаво, ги канят да седнат в двора под някое дърво или лозе, а ако е дъждовно – приготвят вътре.
Когато се настанят на масата, всяка мома отвива своя кравай, кукла или колак и го дава на семейството на кумицата. Те ги надробяват в паница, поливат с вряла вода и ядат попарата.
След като свършат хорото и песните, всички сядат в кръг и завършват кумиченето с припевки. В тези припевки се припяват момък и мома, за които всички знаят, че се харесват. Момчетата, които бъдат припявани, присъстват, като те правят втори кръг около кръга на момите.
Такива припевки продължават, докато не се припеят всички моми, които са кумували. След това всички се разотиват. Момите в знак на уважение към кумицата й говеят, т.е. не говорят в нейно присъствие. Това говение трае до Великден, когато всички за празника се събират и тогава вече разговарят.
Приемало се е, че мома, която не е лазарувала и не се кумичила, не може да се омъжи и дори да се ожени без кумичене, пак ще я грабне змей като булка.
Религиозно значение
Християнската църква чества влизането на Исус Христос в Йерусалим. В този ден се отслужва молитва и се благославят върбови клонки, които се раздават на вярващите и всеки ги отнася в дома си за здраве.
Сплита се венче от осветената в църквата върба и то се окичва на портата. Върбовите клонки символизират палмовите, с които Исус Христос е бил посрещнат в Йерусалим.
