-
Делянци имат вода през ден
-
Управителят на ВиК Илия Илиев: Дебитът намалява заради сушата, а потреблението нараства, хората поливат градините си
Воден режим въведоха за поредна година в разгара на лятото в дупнишкото село Крайни дол. От понеделник, 13 юли, водата се пуска от 18 вечерта до 6 часа сутринта. Проблемът не е нов за крайнидолчани, снабдявани от местен водоизточник, в който по това време на годината дебитът обичайно намалява.
„Режимът е временен – докато се напълни резервоарът. В събота и неделя той беше източен и във високата част на селото нямаха вода. За да не са ощетени хората – едните да имат постоянно, а другите – не, решихме да въведем режим за цялото село. Сега всички имат вода по 12 часа на денонощието.
Мисля обаче, че до 2-3 дни резервоарът ще се напълни и водата ще стига за всички”, каза управителят на ВиК-Дупница Илия Илиев. Той е категоричен, че недостигът на вода не само в Крайни дол, а и в още няколко населени места в общината е заради увеличеното потребление през лятото и намалелия дебит на водоизточниците. „Хората поливат градините си, а водата намалява. Въпреки всичко нещата ще се нормализират”, уточни управителят.
С нарушено водоподаване в момента са още няколко населени места на общината. В Палатово, където след пречистване водата се доставя от яз. „Дяково” чрез помпа от ТЕЦ „Бобов дол” и е недостатъчна, има вода за 12 часа в денонощието. „Водата се пуска само вечерно време, тъй като резервоарът не може да се напълни с доставяното количество от ТЕЦ-а”, посочиха от ВиК.
Заради намалелия дебит в местния водоизточник, захранващ Делян, селото е на режим от м. март. По желание на хората селото е разделено на две части, в които има вода през ден.
Според управителя на дружеството опасност от воден режим за цялата Дупнишка община няма. „Засега за общината няма опасност от воден режим. И все пак всичко зависи от времето – докога ще продължи сушата”, подчерта Илиев.
За режима на водата в Крайни дол разговаряхме с дупничанката Емилия Римска, чието семейство има вила в селото. „Ние си имаме бунар и поливаме градината и тревата в двора с помпа. За пиене си донасяме вода, тази тук е варовита. За битови нужди си ползваме чешмата. Ние сме в долния край и имаме вода. Е, малко по-слаба, но спиране няма. Може би да се случва през седмицата, когато не сме тук, но в събота и неделя има”, обясни Римска, която е бивша учителка в училище „Евлоги Георгиев” в Дупница.
„Нормално е да има режим. Лесно се справяме. Напълваме си вода за времето, докато я пуснат, и така. Спазват определения режим на водата – вечер спира в 6 часа, а сутрин в 6 я пускат. Тя е от сонда над селото и не става за пиене. За пиене е отвратителна, варовита е, чашата побелява, затова си купуваме”, обясни Гюлка Пракарска, която има зад гърба си 37-годишен стаж като електрокарист в бившата лимонадена фабрика в Дупница. Възрастната жена беше категорична: „Това е нормален проблем, тук не е като в Перник. Режимът ще кара не повече от 5-6 дни, а е от оня ден. А и ние сме малко хора. Постоянно живеещите сме 27, сега с виладжиите, с които селото се пълни през лятото, сме станали 100”.
„Аз си имам и бунар и нямам проблем с водата”, лаконична бе Иванка Зарева, бивша работничка в ХФК-Дупница. Живеещи във високите части на селото, където водата не достига, отказаха да коментират.
Юлияна КОЛЧАКОВА
