Светецът е покровител на целия български народ, но специална почит му отдават лекарите и миньорите.
На 19 октомври светата Православна църква почита паметта на всебългарския небесен покровител – преподобни Йоан Рилски Чудотворец.Празникът е наричан от народа ни Отчовден (ден на Отеца).
Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина, крайград Дупница. Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър.
До 25-годишната си възраст бил пастир.
От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот.
Отначало Иван постъпил в близкия манастир “Св. Димитрий” под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той
основал манастир, който съществува вече хиляда години.
Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.
Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо.
Такова било началото на най-известния български манастир. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето “завещание”. Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата
в каменна гробница, която е запазена и до днес.
Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата. Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.
В Деня на свети Иван Рилски в Дупница се отбелязва празника на града. Светецът е избран за покровител на дупничани през 1995 година. Тогава е взето решение от Общинския съвет, с което 19 октомври е определен за празник на Дупница.
19 октомври е и Ден на българския лекар. Чества се от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира за покровител на медиците свети Йоан Рилски.
Професионален празник отбелязват и миньорите. Чества се от 1903 г., когато се откриват находищата на въглища и се развиват мините в Перник. Вярва се, че беден човек, сънувал св. Иван Рилски, който му
показал къде да отиде да копае за въглища.
Така е открито първото находище в Перник. Ето защо от 1994 г. с Решение на Общинския съвет на Перник 19 октомври е определен и за празник на града.
Честит празник на всички българи! Нека св. Иван Рилски да бди над нас и да благославя добрите ни дела!
