Фейсбук и модерните технологии правят децата зависими, тревожни и с нарушена концентрация, отчитат психолози от Югозапада
Случаите на тревожност, панически атаки и депресия у българите и в частност жителите на Югозапада са се увеличили през последните две години. Голяма част от хората обаче се притесняват открито да потърсят помощ от психолог или психиатър. До това заключение стигат специалисти в тази сфера с практика в Югозападна България . На 4 април, навръх професионалния им празник, „Вяра“ се свърза с психиатъра Илка Иванова от Дупница и психолозите Калинка Милошова от Сапарева баня и Теодора Панчева от Сандански, за да коментират психичното здраве на българите с оглед на тяхната практика.
„В психиката на хората настъпиха доста големи промени. Всичко това е в следствие на Ковид-19 и случващото се в Украйна, страховете и стресовите ситуации през последните две години. Тези събития довеждат до доста промени и съдови деменции у по-възрастните, а дори вече и у по-младите. Но, за съжаление, тези проблеми винаги са пренебрегвани от хората, защото те се срамуват. Още от едно време си мислят, че като посетиш психиатъра – ще те помислят за луд. Именно поради тази причина нашите съграждани изпитват голямо притеснение. Това нещо продължава да бъде по този начин години наред. Просто се получават когнитивни нарушения, начинът им на мислене не е стабилен. И въпреки всичко това се срамуват. По-млади хора идват заедно с близките си, изпитват някакво притеснение да дойдат сами. А превантивни мерки трябва да се взимат“, коментира д-р Илка Иванова от Дупница.
По думите й възрастовата граница при посещение на специалистите е намалял:
„Вече идват доста по-млади хора, дори и много деца. Причината се крие във Фейсбук-а и модерните технологии като цяло. Цялата тази електронна информация, която непрекъснато залива децата, не им се отразява никак добре. Вместо да четат книги, ние ги учим да играят игри. Наскоро едно малко дете направо ме изуми. На няколко годинки вече знаеше къде да натисне по екрана на телефона. Правеше неща, които дори възрастните хора не могат. Всичко това не се отразява добре на децата“.
Тя посъветва хората да спрат да се притесняват от посещението при специалист и когато усетят подобна нужда – да не се поколебаят да потърсят помощ.
„Обществото ни трябва да спре да се страхува от това да се обърне към специализирана помощ. Нека не си мислят, че някой ще ги сметне за луд. Също така трябва много добре да си помислим как възпитаваме децата си. Не е нужно да се надскачаме и да показваме кой е по-богат, купувайки все по-скъп смартфон или друга модерна технология на децата си. Вместо това да възпитаме подрастващите да се борят и трудят, да изкарат парите си сами. Срамни пари няма. Каквато и работа да работиш, да си вършиш ангажиментите както трябва. Висшето образование не е гаранция за ум, нека хората не бъркат и тези две неща“, завърши дупнишкият психиатър.
Калинка Милошова от Сапарева баня също наблюдава увеличение на случаите, при които пациентите й се оплакват от тревожност.
„Категорично има повече тревожност и хората са по-депресирани. В рамките на последните две години всичко, което се случва, няма как да не даде отражение на психиката на хората. Има го и моментът със срама от това да потърсиш психолог. Обществото ни не е дорасло дотам. Всеки си мисли какво ще кажат другите и дали няма да го помислят за луд, макар че психологът не работи с луди. Нуждаещите от помощ са много, но не всеки я търси. И аз, като колегите, мога да заявя, че модерните технологии оказват влияние на психиката, най-вече у децата. Това нонстоп стоене в социалните мрежи, различните игри на смартфона и таблетите… Те водят до зависимост и тревоги. Да не прозвучи като задължение, но много бих се радвала родителите да вземат мерки и да следят колко време на ден прекарват децата им пред екраните“, заяви психологът от курортното градче.
Теодора Панчева от Сандански е категорична, че напоследък във възрастта преди пубертета се наблюдават изострени панически реакции от страна на децата.
„Пандемията от коронавирус и военните действия в Украйна повлияват категорично на психиката на хората и дават т.нар. посттравматичен стрес. Той, на свой ред, отново прави отзвук с натрупаната тревожност и известните на всички ни панически атаки. Това се наблюдава при много хора. Не става дума само за възрастните, а дори и за деца. В последно време във възрастта от 7 до 12-13-годинишна възраст, преди пубертета, се наблюдава изострени панически реакции от децата. Това влияе на обучението им, на концентрацията и вниманието. При възрастните се обострят и нелекувани травми. Ако например човекът е имал травма в детството, то тя се появява. По моите наблюдения смартфоните, екраните възбуждат нервната система на децата и това се отразява на конгнитивните възможности. Всичко това, разбира се, може да се преодолее. Там може с компенсиране нещата да се изчистят. Това, което детето е натупало, може да се изчисти. Трябва само да намалее времето пред екраните“, каза Теодора Панчева пред „Вяра“.
За разлика от своите колеги, в нейната практика, тя не наблюдава особено голямо притеснение у хората от посещението на психолог.
„Всички сме чували точно този израз: „Аз да не съм луд, за да ходя на психолог“. Мога да кажа обаче, че в моята практика не наблюдавам такова нещо. Аз практикувам в малко населено място и имам клиенти от още по-малки населени места около общините Петрич и Сандански и такова нещо не ми се е случвало. Мога да кажа, че понякога мъжете повече се притесняват да посетят психолог. Дали ще е това или нещо от рода на „Мен не ми трябва нищо, аз съм си добре“, или „Зает съм“, но някои мъже избягват среща с психолог.Според моите наблюдения хората се отварят за този вид услуги. Психологическата консултация и психотерапията наистина набират популярност сред населението. Включително и децата проявяват интерес. В последно време самите тийнейджъри казват на родителите си, че искат да отидат на психолог. Това е добър знак“, завърши Теодора Панчева.
Димитър ИКОНОМОВ
