1 ноември е еднаотнай-светлитедати в календаранабългарите – Денят на народните будители – празникът, посветен на българските просветители, книжовници и революционери – първоначално на тези от времето на Българското Възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20- те години на 20- и век), чийто обсег по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия и други тържества. Историята на празника припомня краеведъти изследовател на Дупница и района гл. ас. Иван Хаджийски.
„На 19 октомври 1909 г. учителите в гр. Пловдив за първи път честват Деня на народните будители – в памет на духовния закрилник на България свети Иван Рилски. След преминаването от Юлианския календар към Григорианския календар през 1916 г. този празник е честван на 1 ноември. През1922 г. Денят на народните будители е обявен за общодържавен празник и е честван до 1 ноември1946 г., включително. Празникът е отменен тихомълком като буржоазен от 1947 до 1991 г. На 1 и 2 ноември1947 г. всички учители в страната, включително и тези от Дупнишка околия, са събрани на съвещание и празникът е отменен мълчешком. С решение на 36 Народно събрание Денят на народните будители е възстановен от 1 ноември1992 г. като официален държавен празник („Държавен вестник“, бр. 88/ 30.10. 1992 г.). По този начин е възстановена една дългогодишна традиция, която укрепва духовността на българския народ и на хората на перото.
