-
Намират златни бижута, картини, старинни пистолети…, пазачът на сметището: Болести не ги ловят
-
Историята с хилядарките от дюшека на починал човек обикаля бунището от уста на уста
-
В отпадъците ровят ежедневно около 10-15 души, Владимир: Изкарват се и 10 лв., може и повече
Боклукът на едни е съкровище за други. Това ще ви кажат ромите, които си вадят хляба от смрадливите купчини на старото сметище над Дупница. Камиони редовно изсипват тонове отпадък, което за работещите в мръсотията е като манна небесна. Представете си каква радост е да намериш късче злато.
Сега си представете тази скъпоценност да е заобиколена от милиони микроби и нечистотии. Хората, които си изкарват парите на сметището, не чакат пачките да паднат от небето, а бъркат. Не се страхуват да си изцапат ръцете, не припадат от лошата миризма. Ромите попадат не само на златни бижута. Сред боклука на дупничани са изравяни ценни антики, картини, стари пистолети, монети, грънци… В старите дюшеци намират и пари, скътани от някоя пестелива баба или дядо. Изхвърлените якета, анцузи, палта задължително се пребъркват – може да изпадне някоя дребна сума. За всички тези находки разказват самите роми, докато ровят за днешната си надница. Ето какво споделиха пред „Вяра” част от трудещите се на дупнишкото сметище: „Днеска попадаме само на шишета, пластмаса, виждате.
Стотинки намираме. Аз не разбирам от картини, но ако намеря, няма да подмина. И тука нещата са на късмет. Ровиме, каквото намериме”, разказва жена, която не пожела да каже името си и през цялото време бе вглъбена в работата си. Нейна „колежка” пък бе добре екипирана с ръкавици и найлонова шапка. „Намират се пари, попадаме и на десетачки. На ден може и 10 лева да изкарам, може и повече. Знам за историята с матрака. Човекът беше починал, роднините изхвърлили дюшека и тука наши колеги намериха вътре 5-6 хил. лв. Аз съм отскоро тука, но съм чувал тази история. И аз се надявам”, разказа Владимир.
Сред планините от боклуци важи правилото – който каквото намери, за него си е. Няма тартор. На дупнишкото бунище идват да ровят за съкровища по 10-15 души на ден. Те работят с антиквари и когато попаднат на любопитна находка – я продават веднага. Пазачите на сметището се кълнат, че досега не са чули някой от „боклучарите” да се е разболял. Те разказаха, че когато идва камион, по неписано правило ромите биват изчакани да преровят новата пратка и едва след това багерите бутат нечистотиите в рова. Ваденето на пари от боклука има своята ниша в икономиката и не е нещо ново. За този вид бизнес разказва и един изключителен бразилски филм – „Измет”, в който бедността тика дори децата към сметището. Да дириш съкровища от чуждата мръсотия обаче не е лека „професия”, както не е леко печеленето на пари с какъвто и да е честен труд.
Ромите, които заработват на старото сметище, са изложени и на опасности заради честите самозапалвания, но много от тях поемат този риск. От общината многократно са обяснявали, че предприемат всички необходими действия с помощта на местната пожарна да овладяват запалвания и задимявания. Ежедневно се извършва запръстяване. Според обяснението на експертите горивните процеси тръгват от вътрешността на сметището, което е напластявано през годините и е достигнало около 60 метра дълбочина.
Без да бъде направено рекултивиране, процесът на гниене, палене и задимяване ще продължава. При едно от последните запалвания от общината обясниха, че продължават “потискане”, докато се стигне до стартирането на реалния процес на рекултивация.
