-
Очаква се повишение на цената на хляб и олио заради войната в Украйна
-
Пшеницата е скочила с 20%, а царевицата с 15% от началото на годината
Войната в Украйна вече се усеща по цените на горивата у нас. Само за три дни бензин и дизел са поскъпнали с 10 стотинки. Днес най-масовият бензин A95 се продава средно за 2.62 лв. за литър, а дизелът – за 2.68 лв., докато в четвъртък – първият ден на военната инвазия на Русия в Украйна – и двата вида горива се търгуваха за около 2.55 лв. Прогнозите на бранша са бензинът да пробие психологическата граница от 3 лв. съвсем скоро, ако военните действия продължат.
Борсите светкавично реагираха на военната криза в Украйна и още в началото й котировките на суровия петрол “Брент” достигнаха и надхвърлиха 100 долара за барел – за първи път от 2014 г. насам.
Бурни реакции има и на стоковите борси на пшеница и слънчоглед. Украйна и Русия са сред големите износители на зърно. Военните действия доведоха до блокиране на всички търговски кораби във вътрешното Азовско море, което се свързва с Черно море, и до затваряне на украинските пристанища, а около 90% от украинския износ на зърно се транспортира по море. Отделно санкциите срещу Русия ще засегнат и търговията й със зърно.
Пшеницата достигна котировки от 300 евро на тон – ръст от 20% от началото на годината. Царевицата е поскъпнала с 15%, а слънчогледът вече се търгува на цени по-високи от тези през тежката суша през лятото на 2021 г.
Повишението на борсовите цени на пшеницата и слънчогледа неминуемо
ще се отрази на цената хляба и олиото на дребно у нас.
„Причината е, че търговците, които в момента не могат да натоварят кораби в Украйна или в Русия, поради една или друга причина, основно свързана със сигурността, те ще търсят да си набавят същото количество от България или от други държави, които са нетни износители. Напълно естествено е ръстът на тази цена да се пренесе и на вътрешния пазар”, коментира пред БНР Николай Вълканов, управител на фондация „Интелиагро”.
България произвежда пшеница и слънчоглед в количества по-големи да задоволят собственото й потребление. „Няма пряка заплаха нито по отношение на продоволствената сигурност на страната, нито по отношение на логистиката на храни”, посочва Вълканов.
Заради очаквания скок на цените на храните, което ще създаде сериозни затруднения за хората с по-ниски доходи, може да се наложи държавата с доста непопулярни мерки да се намесва, за да се овладее ситуацията. Това каза в интервю за БНР Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
Той също подчертава, че няма дефицити от никакви храни. “Напротив, има свръхпредлагане от всичко, но е ясно, че цените на енергийните ресурси няма да се стабилизират, техните цени и сме свидетели на постоянна тенденция в посока нагоре. Колко бурна ще е тя, много зависи от това кога ще свърши този конфликт, как ще се развият нещата.
Очакванията не са добри, негативни са
Със сигурност ще е тенденцията към повишаване, въпросът е колко рязко ще бъде”, посочи шефът на комисията по стоковите борси и тържища.
Експертите припомнят и как високите цени на природния газ се отразява на цените на торовете за земеделието. “Цената на газа формира 80-90% от цената на азотните торове, които се използват широко в земеделието. Производството на изкуствени торове намаля през последните месеци в световен мащаб. “Вероятно ще станем свидетели на по-слаба реколта в Европа на зърнени култури тази година”, коментира Николай Вълканов.
От друга страна, ако значителен дял от руското и украинското зърно не бъде експортирано, пшеницата може да поскъпне до нива, невиждани от кризата през 2007-2008 г. Истинският тест за глобалното предлагане на храна ще бъде след четири месеца, когато започне прибирането на следващата реколта от пшеница. “Дотогава, ако фермерите не могат да прибират реколтата поради продължителни военни операции или ако пристанищните съоръжения и железопътните линии са повредени, ситуацията ще бъде особено мрачна. Много страни в Северна Африка и Близкия изток са особено зависими от пшеницата от Украйна и Русия и вероятно ще бъдат силно засегнати“, смята Дейвид Лаборд от Международния изследователски институт по хранителната политика, цитиран от New York Times.
Русия, най-големият износител на пшеница в света, вече ограничи собствените си доставки на пшеница миналата година с експортна такса, която да задържи вътрешните цени на храните. По-нататъшните ограничения могат да засегнат страни като Турция, Египет, Казахстан и други части на Европа, които внасят пшеницата.
Много е важно и какво ще направи Китай, която внася огромни количества царевица и ечемик за изхранване на животните. Тя може да избере да купува тези стоки, както и пшеницата, от Русия вместо от други страни. В такава ситуация въздействието на санкциите върху световните пазари на зърно би било сравнително слабо.
Китай вече започна да одобрява вноса на руска пшеница, която отдавна беше блокирана поради опасенията на Пекин от замърсители. Страните обявиха, че Китай ще започне да внася руска пшеница и ечемик на 8 февруари. Така азиатската страна се очертава като един от най-силните потенциални търговски партньори на Русия в случай на по-нататъшни санкции от Запада./СЕГА
