Отбелязва се началото на новата църковна година
На 1 септември по хилядолетна традиция се отбелязва началото на новата църковна година. В храмовете се извършва молебен на този ден и се изпросва Божи благослов за “благоприятна Господня година”, за която говори Иисус Христос в проповедта Си в синагогата на град Назарет. А доколкото в гражданския ни календар новата година се отбелязва на 1 януари, ние и тогава извършваме такава молитва към Бог – Господаря на времето и на цялото творение, за да живеем в мир и любов, които са основа на истинското благоденствие.
На този ден се почита и паметта на един известен подвижник – свети Симеон Стълпник. Наречен е така, защото дълги години живял върху изградена от него кула, на старобългарски “стълп”.
Свети Симеон е роден в 389 г. в област Кападокия, Мала Азия. От малък бил отдаден с цялата си душа на вярата в Иисус Христос. Един ден той бил силно впечатлен от думите на Спасителя, че са блажени тези, които скърбят за греховете си и за злото, което преобладава в света, защото те ще бъдат утешени от Бог. Блажени са също и тези, чиито сърца са чисти от всякаква греховна нечистота, защото те ще видят Бог. Симеон пожелал и той да води такъв живот, затова отишъл в манастир, където престоял десет години, получил необходимата подготовка за духовен живот и се замонашил. Но той желаел да води уединен живот и затова с благословението на игумена се оттеглил в една пещера. Там прекарал три години в пост и усилена молитва. Много хора научили за светия му живот и започнали да се стичат при него за духовен съвет и помощ. Той мъдро ги поучавал и всички получавали голяма полза от това. Накрая обаче подвижникът решил да се откъсне напълно от общуване с други хора и си изградил каменна кула, висока 36 лакти. Така живял в непрестанна молитва и святост цели 37 години. Упокоил се в 459 г.
Симеоновден се счита за земеделската нова година, когато започват есенната оран и сеитба и събирането на орехи.
Народните обичаи повеляват сутринта на 1 септември жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”.
Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата – ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.
На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта
