Етнологът Зоя Атанасова: В Дупнишко на празника се палят огньове (сиреници)
Тази неделя, 14 март, е празникът Сирни Заговезни, наричан още Прошка, Поклади, Прощална неделя, Масленица, Сирница. За Сирни Заговезни в Дупнишко помолихме да разкаже във „Вяра” Зоя Атанасова, уредник отдел “Етнология“ на Общинския исторически музей в Дупница. Ето разказа й:
Празникът Сирни Заговезни е разпространен в цяла България. В различните краища е наричан с различни имена – Сирници, Сирни поклади, Сирница, Рия, Запоставане и др. Празникът се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни (всяка година се отбелязва на различни дати, определени от Българската православна църква).
На този ден вярващите трябва да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри .
Според българската народна традиция празникът е границата между зимата и пролетта – природата, която се възражда.
В Дупнишко Сирни Заговезни е известен и с паленето на огньове вечерта в неделя. Хората вярват във всемогъщата пречистваща сила на огъня и чрез него се изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня. Някъде въртят и факли от слама. Смята се, че така се прогонват бълхите.
След като изгорят огньовете (сиреници), се ходи на гости у кумове и родители, за да се иска прошка. По-малките винаги искат прошка от по-големите. Чрез този обичай се цели да се възстановят добрите отношения, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.
На Поклади младоженците облечени в сватбеното си облекло отиват при родителите и при кума. Невестата се кланя с кърпата “кланячка”, с която се е кланяла в деня на сватбата, целува ръка на всички и казва: “Прощавай”! Отговарят и: “Простено да ти е”!
Целуват ръка на родителите си и изричат “Прощавай, мале, тате…” , а те отговарят “Просто да ти е! Господ да прощава”. В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос (Великден). Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
Вижте, как пресъздават празника Сирни Заговезни в с. Ресилово
