-
Тайната на дълголетието е да не се отчайваш за нищо, категоричен е възрастният дупничанин
Старшина Стоимен Ангелов-Чиме отпразнува своя 93-ти рожден ден. Той е роден в Дупница на 5 февруари през далечната 1927 година и е дал 43 години от живота си на военната служба. Бил е на фронта с 22-ри Тракийски полк и е старшина в 32-ри МСП. В Клуба на ветераните в Дупница той събра десетина свои близки приятели и ги почерпи за празника си. Сред гостите бяха преподавателят в ЮЗУ „Неофит Рилски” и автор на редица книги Радослав Радославов, както и членове на Клуба на ветераните и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва – СОСЗР.
„Много се радвам, че успях да почерпя своите приятели за рождения си ден. Помолих ги да не ми правят подаръци. Все пак ме изненадаха с един луксозен албум, защото знаят, че обичам да събирам снимки и най-различни спомени от миналото. Пожелаха ми да ги събера отново за 100-годишнината си, дай Боже това да се случи! Много съм благодарен, че имаме такъв колектив и получаваме това уважение от по-младите. Ветераните от войната останахме само трима, като аз съм най-възрастният. Един от другите е моят добър приятел Димитър Портарски от с. Джерман, който в момента живее в Благоевград. Всяка една среща с него предизвиква много приятни спомени и нямам търпение да се видим пак”, каза пред „Вяра” Стоимен Ангелов.
Чиме не се замисли, преди да отговори на въпроса „Каква е тайната на дълголетието?”.
„Работа, работа и пак работа. Също така човек не трябва да се отчайва от нищо. Това са най-важните неща, за да бъде човек дълголетен. Много е хубаво и да имаш приятели и хубав колектив около теб. Това те ободрява и те зарежда, както се зарежда акумулаторът на колата. Събираме се с моите приятели, всеки каже по нещо и така минат няколко часа в приятни разговори и смях. Това много помага за здравето и дълголетието”, категоричен беше старшината от Дупница.
Той си признава, че понякога се чувства малко самотен, тъй като съпругата му Пенка Иванова и третият му син Любен Иванов вече не са сред живите.
„Понякога ми е тъжно и самотно заради тях, наскоро почина и една от снахите ми. Другите ми двама сина обаче не ме оставят да се почувствам сам, защото почти всеки ден идват от София, за да ме видят. Двете ми снахи и внуците също постоянно са покрай мен и това ме прави истински радостен и щастлив. Чувствам се горд, че имам такива деца и внуци. Горд съм и че съм дал нещо на България с военната си служба”, завърши Стоимен Ангелов-Чиме.
