Бе извършено водоосвещение за здраве и напредък на местното население
Белоградчишкият епископ Поликарп посети Бураново и отслужи архиерейска св. литургия в храма „Св. пр. Илия“, който е и единствен за кочериновското село. Епископ Поликарп бе особено радостно приветстван от множество християни, които отрано бяха изпълнили църквата. Селото, с неговите стотина жители бяха затрогнати от епископското присъствие, тъй като от незапомнени времена висш духовник не е посещавал храма и не отслужвал св. литургия. Те с внимание присъстваха на благолепната богослужба, която преживяваха тук за първи път.
За празничното настроение на присъстващите допринесоха песнопенията на духовниците от София и Дупница, ръководени от свещеник Петър Славов. В богослужбата взеха участие: архимандрит Евтимий, ик. Георги Паликарски, архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия, ик. Димитър Димитров – енорийски свещеник на с. Стоб, протойерей Костадин Бошняков, протойерей Костадин Тренев, свещеник Румен Дивилски и йеродяконите Вартоломей и Поликарп. Празничното богослужение бе уважено от кметския наместник Благой Граховски и гости на селището. След литургията бе извършено водоосвещение за здраве и напредък на местното население. В края на тържествената богослужба към многолюдното църковно събрание се обърна еп. Поликарп. Той поздрави жителите на селото с летния празник на св. архидякон Стефан и с отминалия празник на храмовия светия – пророк Илия, като се извини, че поради многото църкви в Софийска епархия, носещи името на старозаветния светия, не е имал възможност да уважи празника в самия ден.
Владиката поздрави отец Румен за поддържането на големия храм и за видимо сплотената енория, в която активно участват и млади семейства. Благодари на всички за усилията, които полагат за благолепието на храма и околохрамовото пространство. Поликарп благодари от сърце на всички, които с грижи и старание са се потрудили за това тържество и пожела по молитвите на св. пр. Илия и на св. арх. Стефан да изпълним сърцата си с надежда, вяра и любов. „Да бъдем близо до Бога, всеки според своите сили и възможности, да даваме онова, което е необходимо за духовно възрастване и да се радваме в своите немощи, които Господ изпълва” – каза владиката и добави: “Нашите предци са ни завещали големи храмове, широки дворове, високи камбанарии, които трябва само да поддържаме. Като се грижим за тях, да ги предадем на тези, които идват след нас и така да запазим българския дух и православната вяра.”
