Една майка вместо бохчата с багажа беше изхвърлила бебето си, разказа бившият учител
Преди 77 г. на 4 януари дупничани изживяват едни от най-жестоките моменти в историята си – бомбардировките над града. За ужаса от преживяното разказа Георги Смочевски. 84-годишният дупничанин още помни кървавите събития и разрухата от този кошмарен ден от Втората световна война. Георги става свидетел на бомбардирането на каменния мост, намиращ се близо до тогавашната му къща на ул. „Св. Иван Рилски”, на мястото на днешния ГУМ. Чувайки тътените, неговите близки – майка му, сестра му, брат му и баба му, се изпокриват. Малко по-късно тогава 7-годишният Георги и 12-годишният му брат отиват към площада, за да видят какво е станало. Жандармеристи ги прогонват, но двете момчета стават свидетели на обезвреждането на няколко бомби. „Беше съботен ден, пазарен, преди Коледа. В града имаше много народ. От самолетите са се целили в каменния мост над р. Бистрица, в тунела, в железния мост над р. Джерман. Около нашата къща паднаха 2-3 бомби. Разрушена беше къщата на баба Сега Трайкова. С брат ми тръгнахме към центъра да видим какво е станало. Пред пощата и пред популярната банка, където сега е входът на общината, имаше неизбухнали бомби. Обезвредиха ги четирима евреи, като в замяна на това им бяха махнали звездите и им дали купони за хляб. Най-много бомби бяха паднали на площадчето в махала Бешика, целили са се във военното поделение. Криехме се в тунела на жп линията. Една майка вместо бохчата с багажа беше изхвърлила бебето си, от ръка на ръка й го подаваха. Баща ми беше станал свидетел на това как едно куче намира в река Бистрица човешка ръка. После стражарите слизат в коритото и намират трупа на управителя на земеделската банка, който е убит при бомбардировките заедно с цялото си семейство. Загинаха сем. Клапанарови, оцеляха само дъщерята Райна и един от синовете им. Загинаха хора от семейство Меджидиеви. Загина една баба Цвета – не помня фамилното й име, чиято къща беше разрушена. Страшен ужас беше. Разказвам това, за да се почете паметта на жертвите. Ако се полага хонорар за разказа ми, няма да го взема, нека да бъде даден на детското отделение на болницата. И за още нещо, което ми направи впечатление тогава, искам да кажа. В деня на бомбардировката в Дупница нямаше една снежинка. До вечерта обаче наваля 20-30 см сняг”, спомня си възрастният човек.
Георги Смочевски е бивш учител, един от основателите на Планинската спасителна служба в града. В момента сред живите основатели на службата са само той и Димитър Томанов.
Припомняме, че на 4 януари 1944 г. около 30 самолета на съюзническите сили – ВВС на Великобритания и ВСС на САЩ, хвърлят над Дупница над 100 бомби. Живота си губят десетки – мъже, жени, деца. Много са и ранените. Разрушени са много сгради. Сред тях са Бългapcĸaтa зeмeдeлcĸa и ĸooпepaтивнa бaнĸa в цeнтъpa нa града, oтчacти пoщaтa, гимнaзиятa, yчилищe „Eвлoги Гeopгиев“, Boeннaтa бoлницa, бoмбapдиpaни ca eвpeйcĸaтa мaxaлa, мecтнocттa Kyлaтa и дp. Дупница става мишена заради гъста мъгла, попречила на самолетите да атакуват София, която е била целта им.
Юлияна КОЛЧАКОВА
