В петък сутринта малко преди да навърши 72 години почина Васил Танев – легендарен футболист и голмайстор за всички времена в историята на петричкия футбол с 256 попадения.
Поклонението ще бъде в събота от 13 часа, а погребението от 15 часа в гробищен парк Петрич.
Кой е Васил Танев?
Роден е на 18.02.1952 година в Петрич. Още като дете започва да играе футбол при известния треньор Георги Николов-Шмин. В ДЮШ на клуба играе като ляв е централен защитник. По-късно при мъжете негов треньор във ФК „Беласица” е Стефан Костов, който го преустройва на поста ляв защитник. Като войник играе с фланелката на „Тракия” Пловдив през 1972/1973 година. Завръща се отново в родния си клуб „Беласица”, където старши треньор на отбора вече е Христо Миланов-Рилето, който го пренасочва на поста централен нападател. По-късно негови треньори са Георги Гюров, Константин Костов, Тони Китов, Гацо Стоянов и Никола Цанев. Активната си състезателна дейност прекратява съвсем неочаквано за него през 1981 година. Мотивите за раздялата с родния клуб са решение на тогавашния секретар на ГК на БКП Неделчо Халачев са че е стар, независимо че футболиста тогава е само на 28 години. Със сълзи на очи по принуда заиграва с фланелката на Вихрен през 1982 година, където старши треньор на отбора от Сандански е Атанас Пецовски. През 1983 година е поканен от легендата на спорта в Петрич Кирил Шопов , който също е прокуден от тогавашните партийни велможи в Катунци, където двамата се събират , единия като треньор, а другия като футболист в местния „Бистрица. След края на това футболно първенство Васил Танев прекратява активната си състезателна дейност.
Васил Танев е изиграл общо 223 официални мача, от които 17 в А група и 206 в Б група. Отбелязал е общо 256 попадения, което го прави голмайстор на футбола в Петрич за всички времена. „Най-много даде от себе си за моето израстване старши треньора Тони Китов-бивш футболист на „Спартак” София, по-късно „Левски Спартак”, дългогодишен национален състезател на България в А отбора , няколкократен участник на световни първенства. За първи път срещнах такъв добър човек, педагог и футболен специалист. Знае как да те накара да играеш с удоволствие на терена и да се раздадеш до край. На футболното поле беше истинско удоволствие да играя с моите колеги и приятели Валери Стоянов-Лелката, Георги Бохоров, Йордан Попов, Димитър Христов Карадалиев,Владимир Кръжанов, Захари Смилянов, Митко Каранушков-Данкин и всички останали, с които влязохме за първи път в А група през 1980 година.
Най-светли и трайни спомени оставиха в мен мачовете срещу „Велбъжд” Кюстендил, завършил 1:0 след мое попадение. През първото полувреме старши треньора Тони Китов ме определи за ляв защитник, а през второто – за централен нападател , защото нещата в предните позиции на отбора не вървяха. Тогава отбелязах най-красивия си гол , който се оказа решаващ за мача и доставих удоволствие на над 10 хиляди зрители, насядали по трибуните на стадион „Цар Самуил”.
На мача срещу отбора „Димитър Канев” през 1975 година от Хасково, завършил 7:2 на стадион „Цар Самуил”, аз отбелязах четири гола.
Срещу „Миньор” Перник през 1977 година отново на стадион „Цар Самуил”, завършил 3:1 за „Беласица”, отбелязах два гола. Това беше много ценна победа, защото в пернишкия тим играеха много известни футболисти, национални състезатели, като Георги Йорданов-Ярето, Евлоги Банчев, Васил Евгениев, Тодор Симов и други.
Срещу „Септември” гр.Нови Кричим, завършил 4:0 за нас, отбелязах четири гола.
Срещу „Марица” Пловдив, завършил 3:0, направих хеттрик.
В много мачове в моята кариера съм отбелязвал по два гола.
Най-много съм се радвал на срещата във Велинград през пролетта на 1980 година, когато победихме с голове на Валери Стоянов и Лозан Тренчев. Тогава всички ние, заедно със старши треньора Никола Цанев , почувствахме, че ще влезем в А група. По-късно спечелихме срещите си наред и в Кюстендил срещу „Велбъжд” с гол на Валери Стоянов вече задминахме „Вихрен” Сандански и пътя за майсторската група се отвори широко пред нас. През целия път от Кюстендил до Петрич кипеше веселие в автобуса и имаше защо. При влизането ни в града на ЖП прелеза видяхме хората, наредени по входния булевард, които ни приветстваха с цветя и факли, а ромските оркестри не спираха да свирят. Истинският празник бе в ресторант „Яворите”, който бе изпълнен до край. Градът осъмна под възгласите „Бела, Бела” на феновете ни.
Не съжалявам, че дадох най-хубавите си години от себе си за футбола в Петрич. Халал да бъде всичко на феновете и обществото, което до днес ме уважава за радостта, която съм им доставял по време на мачовете с фланелката на „Беласица. Горд съм, че играх с фланелката на „Беласица” по време на мачовете от футболния турнир „Петричка пролет” срещу Олег Блохин, който беше световна звезда. Бях кръстен Ченън от двамата върли фенове Георги Аджиларов и Наско Моруфа на името на известния английски нападател. По мое време играехме за едната чест на клуба и града. Парите не бяха на първо място – играехме и после получавахме нещо. Сега мислят първо за парите, пазарят се при подписване на договор и тогава обличат фланелката на даден отбор.
Искам да подчертая, че най-големият футболист на Петрич за всички времена остава Жоро Топалов. Трябва да се уважават и Иван Велев-Филджана, Неделчо Туджаров-Шкумбата, Владо Керемедчиев, от когото взех фланелката с № 9 през 1974 година, Спиро Божков, Георги Лачев и футболистите, които за първи път вкараха „Беласица” в голямото футболно семейство – А група.
