Всяка стъпка е предначертана от предишната, убеден е роденият в Боснек творец
Бългapcĸият пиcaтeл, xyдoжниĸ и aĸтьop Πeтъp Гeopгиeв – Peй, за ĸoйтo смe писали, издаде поредната си книга – „Пътят”. Романът е съставен от две части – „Пътят” и „Планината”. „Първата част от книгата мога да я причисля към категорията “Wisdom books”. Тя е изградена от поредица от синтезирани мисли. Втората част има биографичен характер. Смятам, че тази книга ще бъде полезна за читателите, които не се страхуват да рискуват”, казва авторът. „Петър Георгиев -Рей е художник на думите. Книгите му въздействат като живописните му платна – вълшебна палитра от преживявания и размисли, които помагат да преоткрием себе си и посочват пътеките, водещи към реализиране на мечтите ни”, пише журналистката Пепа Витанова за автора.
Премиерата на романа „Пътят” бе на 30 юни в Американския център в Столичната библиотека на площад „П.Р. Славейков” в София.
Петър Георгиев–Рей е роден през 1963 г. в пернишкото село Боснек. Пъpвитe 4 гoдини живee в Бocнeĸ, cлeд тoвa ceмeйcтвoтo мy ce ycтaнoвявa в Πepниĸ. Свързан е и с Дупнишкия край – родът на майката на Петър е от село Дяково. Πeтъp зaвъpшвa cpeднoтo cи oбpaзoвaниe в гимнaзиятa в Πepниĸ, a пpeз 1987 г. – aĸтьopcĸo мaйcтopcтвo във BИTИЗ “Kpъcтьo Capaфoв”. Извecтнo вpeмe paбoти в тeaтъpa във Bpaцa. В България се cнимa ce и в няĸoлĸo филмa. Преди 31 години със съпругата си Mилeнa eмигpиpaт в Kaнaдa. Живеят в Монреал, където се ражда тяхната дъщеря София (25 г.). В чужбина зaпoчвa дa пишe, a cлeд тoвa и дa pиcyвa. Автор е на сборник със стихове „Гвоздеи кръстни” и на романите „Мислителят или насаме с един живял” и “Завоеватели”, издадени в България. През 1995 г. е номиниран за поет на годината от International Society of Рoets в САЩ. Петър Георгиев – Рей е известен повече като художник – има над 40 изложби в Канада, САЩ, Франция и България и галерия в Moнpeaл. Преди години американският критик Кен Мофет го обявява за един от най-оригиналните художници, които творят през 21 век.
-Ще си позволя обръщението на „ти”, защото се познаваме от години. А първото, което искам да питам? Знам, че си работил по тази книга 2 г., но идеята е още от времето, когато с Милена заминахте за Канада. Как се е зародила тази идея и въобще как започна да пишеш – явно не е случайно – след няколко издадени книги?
-Да, написването на „Пътят” и „Планината” отне точно две години, но необходимостта мисълта ми да бъде достатъчно зряла, за да започна да ги пиша, отне 27. Това доказва, че моята мисъл зрее на бавен огън. Аз започнах да пиша благодарение на това, че бях принуден да изляза от зоната си комфорт. Когато човек
напусне тази зона, той е принуден да потърси подкрепа. И ако се осмели да потърси тази подкрепа не извън себе си, а в себе си, той може да бъде много приятно изненадан от огромния потенциал на неговите неподозирани възможности.
-„Пътят” включва, както и ти казваш, поредица от синтезирани мисли, а и съвети. Има ли мисъл, която е водеща за теб? Кой е най-ценният съвет?
-Да, книгата „Пътят” е изградена от най-витаминозния джус на моята мисъл. Мозъците ни могат да бъдат изключително отзивчиви и благодарни, когато им подскажем, че имаме доверие в тях. Различните ситуации провокират различни мисли, чрез които да ги разрешим, затова бих казал, че нямам само една водеща мисъл.
Но бих си позволил да споделя един съвет мой с читателите:
Твоята истинска същност ще си проличи не когато стоиш пред
дулото на пушката и куршумът вече лети към теб, а когато стоиш пред предложения компромис, за да избегнеш заставането пред пушката.
-Журналистката Пепа Витанова е казала, че книгите ти помагат на читателя да преоткрие себе си и посочват пътеките, водещи към реализиране на мечтите ни. Какво ново откриваш, докато пишеш – за себе си и като цяло?
-Това, което откривам, е невероятният потенциал на нашите мозъци, когато сме концентрирани и не сме обременени с малките ежедневни проблемчета. Бих оприличил тези проблемчета като плевели, които приземяват
нашата мисъл и й позволяват да вдигне поглед само до височината на плевел.
-Тъй като си художник, има ли картина, с която би могъл да замениш казаното с думи в тази книга?
-Картините ми позволиха да имам спокойствието и самочувствието да напиша тази книга. Те ме спасиха от мисълта за ежедневното битово оцеляване. Чрез тази книга аз им се отблагодарявам. Няма нищо случайно в нашия живот. Всяка стъпка е предначертана от предишната. Човек започва
да разчита на случайността само, когато се страхува да направи тази стъпка, която ще го доведе до следващата.
-В днешно време четенето е на заден план, към каква аудитория е насочена книгата?
– Към тези хора, които се стремят към самоусъвършенстване и не се страхуват да тръгнат по този път, който зове, но не обещава.
-Ще има ли и други твои книги?
-Неизбежно.
-Какво да очакват ценителите на картините – предполагам, че рисуването е част от ежедневието ти, подготвяш ли нова изложба?
-Рисуването също е неизбежност. Едно неизбежно спасение!
Юлияна КОЛЧАКОВА
