66-годишната Йорданка Йовчева подаряваше червено-бели символи на клиентите си
Площадът в Кюстендил е изпъстрен с мартенички. Щандовете са пълни с червено-белите символи – кои от кои по-красиви, оригинални и причудливи. Майстори на мартениците месеци наред са усуквали червено-белите конци, за да сътворят тези красоти. Хората зад щандовете споделиха, че с продажбата на мартеници малко от малко подпомагат бюджета си.
Шестокласникът Никола Петров с ентусиазъм кръжеше около баба си, която е една от продавачките на мартеници в Кюстендил. 66-годишната Йорданка Йовчева призна, че е сложила приемливи цени и щом свършат наличните бройки, вечер продължава да се труди. „Някои от тях се връщат повторно за даден модел, защото ги е харесал. Помага ми синът ми – снабдява ме с подходящи конци и материали. Купува ги само от български производители“, разказа Йорданка. На някои от клиентите си тя подаряваше мартеници като знак на благодарност, че са си закупили повече.
Друга от продавачите е Камелия – 46-годишна майка на две деца. Тя с вълнение сподели, че децата й всеки ден помагат в изработката на мартеници. Сукат и оплитат конци, правят фигури, майсторят медальони. „Имам постоянна работа, но така подпомагам доходите си. Цяла година се подготвям за мартениците, щастлива съм, че имам двама невероятни помощници. Купувам прежди и материали само от български производители“, разказа Камелия.
70-годишна пенсионерка също бе неотлъчно пред своя малък щанд на площада. „Докато ме слушат ръцете, ще правя мартеници. Пенсията ми е малка. С продажбата на мартеници не само помагам на себе си, но съм щастлива, че моите изделия носят радост на хората“, сподели тя.
Млад татко на две деца, с две висши образования, но останал без работа, също бе на площада да продава мартеници.
Яна Найденова пък впечатли с мартеници в народни носии. От нея хората купуваха и лалета за имениците на 1 март.
Няколко са легендите, свързани с мартениците. Една от тях гласи, че Хан Аспарух получава вест от сокол с вързан бял конец от избягалата от пленничеството Хекуба. Тъй като е последвана от стрелите на хуните, конецът се окървавява и на места се обагря в червено. Хан Аспарух започнал да къса парченца от конеца и да го подарява с думите: „Нека този окървавен конец да не се разкъсва никога, защото той ще свързва българите завинаги”.
Радосвета ЗЛАТЕВА
