-
Около 30 самолета изсипват 150 бомби над мирното население
-
Напълно разрушени са училище „Евлоги Георгиев“ и Земеделска банка, под чиито руини са затрупани 45 души
78-годишнината от бомбардировките над Дупница бяха отбелязани на официална церемония. Пред паметната плоча на загиналите в най-черния ден в историята на дупничани бяха поставени венци и цветя.
Кметът на общината инж. Методи Чимев и заместникът му Крум Милев поднесоха венец и сведоха глави пред паметта на загиналите си съграждани. Почит отдадоха още общински съветници, граждани и служители на Историческия музей в града.
Директорът на институцията Анелия Геренска разказа подробности за онзи мразовит ден през 1944 година, когато смъртта си намират над 60 дупничани, а десетки други са тежко ранени.
На 4 януари 1944 година от авиобаза край Бари (Италия) над 100 англо-американски самолета Б-17 излитат в посока България, а целта им е столицата София. Поради гъста мъгла и невъзможност да открият набелязаните обекти, самолетите бомбардират съседни селища. 250-килограмови фугасни бомби са хвърлени над Босилеградско, Мездра, Враца, Искърския пролом… Най-пострадала от тези бомбардировки е Дупница. Около 30 самолета изсипват повече от 150 бомби над мирното население. Разрушени са 52 жилищни сгради, 14 предприятия, банки, пощата в града, диспансерът, унищожени са електроразпределителната, водопроводната и градската инфраструктура. Напълно разрушени са училище „Евлоги Георгиев“ и Земеделска банка, под чиито руини са затрупани 45 мирни граждани. В паниката си хората се втурват към Дренски рид, вземайки със себе си само връхни дрехи, и немалък брой от тях премръзват.
Вечерта в Дупница пристигат царица Йоана и софийският митрополит Стефан, които посещават настанените в болницата пострадали. На следващия ден те участват в опелото в двора на черквата “Св. Георги”.
Кметът Давидко Янев трудно понася трагедията и в началото на месец март подава оставка, след като полага много усилия за превъзмогване на пораженията.
Майор Мостин Дейвис от Британската военна мисия съобщава в Средиземноморския щаб в Кайро, че бомбардировките над Дупница не постига желания резултат, тъй като жп линията не е засегната, а бордовите картечари със своята стрелба по мирното население са предизвикали отрицателен ефект.
Преди години Георги Михалков от дупнишкото село Бистрица изпрати в редакцията на в. „Вяра” писмо, в което разказа свои съкровени спомени от това време. Ето какво написа в писмото си Георги Михалков: “Ние, трима пастири, бяхме в края на селото на един нисък дувар, седяхме спокойно, видяхме, усетихме, чухме самолетите, които минаха над нас. В един момент усетихме страхотно свистене, невероятен страх от силен шум. Всичко това ни стресна и не помним нищо. Колко време трая това стряскане – не помня, но когато се опомнихме, намерихме се сгърчени в клоните на едно дърво близко до нас. Вечерта, когато се прибрахме в селото, научихме, че авариен самолет е паднал в гората в землището на село Бистрица, което е далеч от нас, и ние останахме само със страховете си. Дойде черната дата – 4 януари.
На този ден си бях вкъщи и заедно с по-големия ми брат режехме дърва на двора с ръчен трион. Самолетите минаха далече над нас, камбаната бие. Брат ми промърмори: „София пак ще пострада“. Вече чувахме шум и взривове. Майка ми изскочи на двора, прегърна ме, застанахме до черничевото дърво и само повтаряше: „Не бой се, далеко е от нас”. Не мога да кажа колко време трая всичко това, но след това като че ли оглушах. Хората в селото се раздвижиха. Над Дупница се вдигна мъгла, прах. По въздушна линия бомбите бяха паднали на 1,5 км от селото. 
Имаше жертви и от селата, дошли на пазар. От нашето село жертва беше един човек. Дупница бе малък град, така че бомбите паднаха в полето към село Бистрица. След това голяма част от населението на Дупница, страхувайки се от нови нападения, се евакуираха в околните села. В нашето семейство прекараха известно време семейството на Георги Лазунков и Овчарови. Коя беше причината за трагедията в Дупница, не се показа”… Историческите снимки към публикацията са направени от Стефан Гавазов, учител по това време в Дупница. Днес се съхраняват във фонда на ИМ-Дупница.
Димитър ИКОНОМОВ
