Не сме получили 824 000 благодарствени писма, но ние знаем, че пенсиите с увеличението са стигнали до хората
Изминаващата 2017 г. бе наситена с горещи политически събития. За утре е насрочено заседание на Министерския съвет, а в началото на 2018 г. предстои вот на недоверие срещу правителството. По този повод потърсихме гледната точка на лидера на “Атака”, пише Блиц. С Волен Сидеров разговаряме по всички актуални политически въпроси.
– Г-н Сидеров, как оценявате в политически план 2017 година и кое събитие бихте отличил?
– Това беше сложна и нестандартна политическа година, защото имаше предсрочни парламентарни избори. През миналата година Обединени патриоти участваха за първи път в изборите за президент. До сега не съм изтъквал моята роля, но искам да подчертая, че тя беше основна. Аз бях този, който успя да направи обединението между „Атака“, ВМРО и НФСБ, между тези трима лидери, които сме доста различни по характер. Между нас имаше и доста сложни периоди на враждуване.
– Как успяхте да преодолеете враждата с колегите си от патриотичния сектор и след това да седнете на една маса за преговори?
– В политиката трябва да оставиш нещо и да направиш нещо полезно! С враждуване, с мерене на химикалки не се получава. И се радвам, че го осъзнаха и другите двама лидери. Когато влязохме в Народното събрание, аз предпочетох да остава в парламента, а не да бъда в изпълнителната власт.
– Защо избрахте да сте председател на парламентарната група на Обединени патриоти, вместо да станете министър или вицепремиер, както вашите коалиционни партньори Каракачанов и Симеонов?
– Аз смятам, че моето място е повече в парламента. През седемте месеца в изпълнителната власт има постижения, които не могат да се отрекат. Направиха се много неща, особено в Министерство на икономиката, които облекчиха малкия и среден бизнес. Това остава малко незабелязано, но са важни неща. Когато правихме нашите общи приоритети за управление с ГЕРБ, ние заложихме подкрепа за малкия и среден бизнес и подкрепа за селското стопанство, както и на подкрепа за българската икономика като цяло.
– Справя ли се изпълнителната власт с приоритетите, които заложи в предизборната си програма?
– И да, и не. Ще бъда откровен, защото аз не мога да замазвам нещата. Казвам и да, и не, защото ние водихме много упорита дискусия с ГЕРБ, когато седнахме да правим споразумението и настоявахме за минимална пенсия от 300 лева. Не успяхме да постигнем това число за 2017 г., успяхме да постигнем 200 лева. Но от 1 октомври т.г. 824 000 българи получиха повишение на пенсиите си. Това не е голямо повишение, но е някакво. Такова нещо не се бе случвало от началото на Прихода – толкова голям брой българи да получат едновременно макар и не голямо увеличение. Е, не сме получили 824 000 благодарствени писма, но ние знаем, че тези пари са стигнали до хората. Да, не са достатъчно! Аз веднага ще кажа, че ще настоявам заедно с моите коалиционни партньори от Обединени патриоти да се фокусираме както и правителството, вече сме част от него, върху нашата стратегическа цел – минималните пенсии да бъдат наравно с прага на бедността, който за 2018 г. е 321 лева! Значи имаш 321 лева праг на бедността и 200 лева минимална пенсия. Това е 121 лева разлика, която е сериозна за бедните хора. Това трябва да бъде нашата цел! Ние сме влезли във властта не, за да се занимаваме с концесии, лифтове или каква да е марката изтребител, която трябва да се вземе, а за това да повишим доходите на хората и да направим така, че българинът да се чувства у дома си в България, а не да бъде като гост или да чака от чужбина неговите деца да му пращат пари! Това е нашата стратегическа и основна цел – повишаване на доходите, засилване на икономиката, така, че тази икономиката да допусне тези доходи.
– Говорите за развитие на икономиката, но от Асоциацията на банките в лицето на нейния председател Петър Андронов и от КРИБ заявиха своите опасения, че в България няма достатъчно квалифицирани работници. Как ще бъде решен този проблем?
– Тук ще кажа, че отново Министерство на икономиката прави може би единствените сериозни стъпки в тази посока. Сега предстои създаване на нов тип насочено образование за целите на бизнеса.
– Изброявате успехи в изпълнителната власт, но опозицията в лицето най-вече на БСП е депозирала вот не недоверие. Ще оцелее ли правителството?
– Опозицията е в правото си да иска вот на недоверие, това е нейната роля в демокрацията. Вече е определен януари за вота на недоверие. От БСП искат вота на недоверие да съвпадне с началото на европредседателството, което не е много патриотично, но такива са вижданията на опозицията. Вотът на недоверие няма да мине доколкото зависи от Обединени патриоти. Но аз веднага ще поставя един важен въпрос, който се прескача и не се обсъжда. Да, вотът няма да мине, но защо? Това е все едно като човек, който се нуждае от лечение, правиш му най-скъпото лечение и той продължава да живее. Но винаги въпросът от морална, етически а ако щете и от верска гледна точка е защо този човек живее, какво точно прави? Просто защото трябва да си продължи живота или трябва да направи хубави неща? Един вот на недоверие трябва да бъде освен обичайните размени на реплики за това кой е по-по-най, един сериозен повод за размисъл на правителството за това дали наистина се справя добре и какво може да ускори и да направи по-добре. Правителството не трябва да лежи само на спокойствието на мнозинството и да си казва, че няма страшно. Този вот на недоверие трябва да бъде повод на правителството да се замисли какво още може да направи. Аз тук имам предвид моите коалиционни партньори, за които този вот трябва да бъде повод за размисъл за какво сме във властта. Пак ще повторя ние не сме във властта за лифтове, концесии, плажове и марки изтребители! Ние сме във властта за да направим така колкото може повече българи да живеят по-добре и ако можем да върнем част от тези, които искат да заминават навън. Трябва да осигурим сигурност на хората във всяко населено място. Това беше един от основните ни предизборни приоритети. Трябва да запазим страната от мигрантските потоци и да поискаме реформа на Дъблинското споразумение, което не е справедливо към фланговите страни на Европа. Трябва да направим така, че в България да имаме работеща икономика и износ. Трябва да започнем да преразглеждаме златните концесии, а не да говорим за концесии на плажове и в ски курорти. Златните концесии са важна тема, за която говоря откакто съм в парламента, защото са несправедливи. От златните концесии взимаме концесионна такса от 1-2% от тези фирми, всичкото останало злато се изнася от страната и се обработва в Африка. Защо тази тема затихва? Какво стана с темата за нашия природен газ? Имаше големи очаквания и надежди! Какво стана с тях? Нещо не чувам да се говори по този въпрос. Ние трябва да използваме собствените си възможности, за да вдигнем брутния вътрешен продукт. Защо не правим мост с държави, които имат силно развити икономики и търсят партньорства като Китай, Индия, Бразилия и Русия? Това са държави, които търсят своя път в глобалния свят!
– БСП със сигурност ще засили критиките си към правителството. Очаквате ли кабинетът да изкара пълния си мандат?
– Ако ние сами не се свалим, няма кой да ни свали! Но това е и най-обезпокоителното, защото амбицията на всеки, който е в изпълнителната власт трябва да е регулирана по начин, който да не нарушава движението на целия механизъм. Това е пак обръщение към моите коалиционни партньори, които са в изпълнителната власт. Аз в парламента се старая и смятам, че успявам да балансирам между три партии и доста различни хора, някои от които за първи път са в Народното събрание и преди това са били в сферата на преподаването и бизнеса. Правя всичко това с много такт и баланс. И бих искал същото нещо от моите коалиционни партньори във властта, имам предвид двамата други лидери. Защото ако те не съблюдават същия баланс, то механизмът ще се пропука и какво остава – победа за БСП и ДПС. Особено ДПС чака с голямо нетърпение и задоволство един провал на патриотите, за да зазвучат фанфарите им и след това да кажат: „Ето ние нали ви казахме, че не може да има патриоти и националисти във властта“. А всъщност ние виждаме, че не само може да има националисти във властта, но това е тенденция и в Европа. Моят личен приятел Ханс-Кристиян Щрахе вече е вътрешен министър и отговаря за сигурността в Австрия. Това е Партията на свободата, с която „Атака“ има контакти още от 2005 година. Ние имаме контакти и със Северна лига и с Национален фронт, както и аналогични партии в Европа, които сега са в подем. Аз като познатия за тях български политик и „Атака“ като познатата за тях партия ще направим възможното през 2018 г. да укрепим и развием нашите международни контакти, защото напоследък малко закърняха. „Атака“ отново ще бъде фронтмен на международното патриотично сътрудничество.
– Вие сте исторически свързан със СДС. Как ще коментирате развръзката с централата на „Раковски“ 134, която вече не е на „синята“ партия?
– Аз съм един от създателите на онова СДС, което беше учредено на 7 декември 1989 г., тъй като съм участвал в неформалните движения „Дружество за правата на човека“, „Подкрепа“ и т.н. През януари 1990 г. аз и още 8 човека учредихме Независим синдикат на журналистите в България, който се регистрира в съда с цел да издава вестник „Демокрация“. Вестник „Демокрация“ тръгна като издание на тези 9 човека, а не като издание на партия или коалиция, тъй като по това време все още нямаше Закон за партиите. Колкото до централата на „Раковски“ 134, по едно стечение на обстоятелствата аз и Стефан Гайтанджиев, който беше комендант на сградата, я приехме през януари 1990 г. Гайтанджиев просто ме беше срещнал някъде и ми каза: „Хайде да отидем и да приемем сградата, която Луканов ни дава“. Така беше, защото Луканов беше министър-председател и правителството му определи тази сграда за централа на СДС. Аз съм я приемал с Гайтанджиев като представител на Съюза на демократичните сили. Написахме протокол, че приемаме сградата и започнахме да се нанасяме в нея. Месеци след това бях на един от етажите на „Раковски“ 134 като като главен редактор на вестник „Демокрация“ до 1992, така че тази сграда ми е много позната и е свързана с много хубави спомени, защото каквото и да се е случило, то беше част от нашата бунтарска и емоционална младост. Няма как да е лош спомена, друг е въпросът какво стана със СДС.
– Очаквахте ли, че Иван Костов, който дълги години беше председател на СДС и изкара цял мандат като премиер, ще стигне до политически крах, а СДС от мечта и надежда на милиони българи ще се стопи до по-малко от 1%?
– Аз когато приемах сградата на СДС заедно със Стефан Гайтанджиев през 1990 г., такъв човек Иван Костов там нямаше. Тогава той не беше известен, появи се по-късно. Костов превърна коалиция от 16 различни партии в една партия през 1995 година и от тогава я подчини на себе си със своето единовластие. След това започна срива и разцеплението на СДС, но може би и това е било закономерно, защото СДС беше свързан с много романтични преживявания, но като идеология не беше изчистен. За това е много важно и за това може би след години „Атака“ успя, защото аз първо създадох здрава идеология, на която да стъпим, а след това направих политическата формация. Докато СДС беше се появило така, че сякаш заяви: „Ние сме по-добрите и по-хубавите“, но нямаше здрава идеология. СДС нямаше визия нито за икономиката на България, нито за това как да направи приватизацията, нито за това каква държава да развиваме. На този фон сривът на партията дойде логично.
