Хората като македонския певец са дар от Бога, каза 30-годишната жена
30-годишната Елеонора Василева от Кюстендил си татуира името на починалия в катастрофа македонски певец Тоше Проески. Тя се занимава с аранжиране на цветя и участва в много акции по набиране на средства за хора, изпаднали в беда.
Ели е една от хилядите почитатели на Тоше Проески и учредител на международния форум “Тоше – мост на любовта”, който всеки месец организира благотворителни кампании в продължение на десет години. Най-популярният изпълнител в Македония загина при катастрофа на 16 октомври 2007 г. На 25 януари емблематичният певец и любимец на няколко поколения, ако беше жив, щеше да навърши 37 години, припомня кюстендилката.
Това стана и повод тя да татуира името на Тоше Проески на ръката си и да поеме към Крушево, където е вечният дом на Тоше. Ели за втора година е част от това събитие, като тази от името на българския форум на Тоше занесе торта в Крушево, която бе измислила и с много любов направена от неговата фенка Катя.
“Крушево е малък планински град и ако хората чуят аз как говоря за него, ще си кажат, какво пък е толкова. Като цяло Крушево има много славна история и за мой късмет там е роден моят идол Тоше Проески. Не защото го приемам много близо на сърцето, но той е един велик човек. За краткия си житейски път той се е доказал. За седемте си години творчество е бил много продуктивен музикант и е харесван от хора от цял свят. Проески е невероятна харизматична личност и няма как да не печели сърца. За първи път когато бях в Крушево, бе за два часа, но веднага разбрах, че винаги ще се връщам там. За да съм такава, каквато съм, аз съм в някаква еуфория, някаква емоция, заряд за моите приятели и аз от Крушево черпя енергия. Ако спра да правя това, ще загасна, няма да я имам тази сила и пламъка. На 30-ия си рожден ден летях с парапланер в тандем именно на това вълшебно място. Бях си го пожелала и моите приятелки ми подариха това уникално преживяване. Крушево се намира над облаците и зарядът е огромен”, споделя Елеонора.
Кюстендилката вече няколко години по пет пъти посещава Крушево по различни поводи, дори и само да се зареди. За Тоше Ели споделя: „Тоше ми е най-добър пример за доблест, за хуманност, за огромно сърце, за скромност. Пример ми е за вярата в Бог, но не защото така трябва, а защото така го усеща. Пример ми е за това как с усмивка и песен преборва и покорява всички граници. Той е лекарство – лекува всички рани на душата с песен и усмивка. За мен Тоше наистина не е от този свят. Такъв човек не се ражда всяка година, не се ражда и на сто години. Редките хора като него наистина са дар от Бога! Те идват, запалват светлината в нас и дори когато си отидат, остава да свети в душата ни!”
