Кметският син и депутат Ст. Апостолов: Имам един апартамент от 55 кв. и къща в Симитли, изкарвам добри пари от футболното съдийство

Футата на прабаба ми винаги е била пълна с пари. Като става обезценяването, тя ги метна в реката с думите: „Откъдето сте дошли, там сте отишли“

Кметският син и депутат Стефан Апостолов в ексклузивно интервю за милионите в семейството, за отношенията с Борисов, за детството в Симитли и… Стефан Апостолов е депутат в 44-тото Народно събрание.

– Г-н Апостолов, Вие сте от Симитли, на тоя град му се носи интересна слава напоследък. Как се живее там и какво беше Вашето детство?

– Мисля, че градът е много спокоен. Растях в градинката пред нас. Бяхме си направили импровизирано стадионче. Сутрин от 8 часа се събирахме петнайсетина деца и ритахме футбол, докато може. Даже не знаех кога съм жаден, кога съм гладен. И така, докато не ни извика някоя майка или баба с намазани за всички филии с лютеница. Или ходехме по градините с череши и праскови. Вечерта играехме на стражари и апаши, на миженица.

– Всъщност Вие сте син на небезизвестния футболен рефер Апостол Апостолов, който е и кмет на града. Как и в какво Ви възпитаваше той, строг баща ли е, авторитет ли е, или авторитарен?

– И дядо ми, и баща ми – всички са авторитети. Въпреки патриархалния дух обаче къщата ни беше Аврамов дом – всеки влиза и излиза. Това е общността на малкия град, духът на задругата от чаршията. Изял съм шамар само веднъж, защото цял ден не се бях обадил къде отивам. Водещи във възпитанието ми са били винаги личният пример, дисциплината и спортът.

– Вие сте на 30 години и сте един от най-младите депутати. Завършили сте езиковата гимназия “Академик Людмил Стоянов” в Благоевград с френски и английски, а вече сте и магистър по финанси от университета “Неофит Рилски”. Как се постига това на тази млада възраст?

– Постига се с упоритост, воля и с късмет. Аз вярвам в съдбата и в това, че човек има някакъв предначертан път. Родителите ми също са ме мотивирали.

– Недоброжелатели приписват успехите Ви на това, че зад Вас винаги е баща Ви Апостол Апостолов. А защо не примерно майка Ви Мария, която е местното джипи с най-голяма практика?

– Това са приказки типично по български. Щом видим, че някой е успял, и веднага започваме да му завиждаме. Никой не може да приеме, че успехът може да си е твой, личен. Веднага започват някакви конспиративни теории. Какво да направя, че майка ми и баща ми са успели хора? Нормално е родителите да помагат на децата си. И аз успявам. Ама като свиря ЦСКА – „Лудогорец“ или ходя да съдийствам в Европа, да не би баща ми да надува свирката? Ако направя грешка, тя ще си е моя.

– Твърди се, че вече имате няколко апартамента, а сте и милионер. Това пари от родителите Ви ли са, или пък от успеха, който споходи сестра Ви Поли и съпруга й, които спечелиха 7 милиона от тотото през 2015 г.?

– Не е вярно това, митология е. Не съм милионер. Нямам няколко апартамента. Всичко, което имам, е описано в имотната ми декларация пред Сметната палата. Имам един апартамент от 55 квадрата, една къща в Симитли, която ми е наследствена. Да, изкарвам добри пари от съдийството. Правя и друг бизнес. Отдавам няколко също наследствени помещения под наем. С мой приятел имам пункт за годишни технически прегледи. Винаги съм си плащал данъците. През комунизма са ни водили кулаци. Взета ни е била част от къщата. Моят прадядо е имал единствената кръчма в региона. Като са слизали секачите на гарата в Симитли с трупите тогава, са си поръчвали по пет печени агнета или едно теле. Футата на прабаба ми винаги е била пълна с пари. Като става обезценяването, като се сменят парите, отива и ги мята в реката. Думите й са били: „Откъдето сте дошли, там сте отишли“. Тогава сме били доста богати. Седемте милиона на зет ми и сестра ми са си техни. Човекът си е имал късмет, спечелил си ги е. Живи и здрави да са и те, и племенниците, да си ги харчат с кеф. Писаха се глупости, че баща ми уредил тази печалба. Ако той можеше да направи такова нещо, щеше да го направи за мен, за сина си.

– Премиерът Бойко Борисов е активен играч от “Бистришките тигри”. Свирите ли негови мачове, виждате ли се, чувате ли се, какво си говорите с него?

– Въобще не съм се чувал с премиера, не си говорим и не свиря мачове на “Бистришките тигри”. Нищо че съм международен съдия, мога да свиря в низовите групи, но ще изпадна в конфликт на интереси. Веднага ще напишат: “Депутат от ГЕРБ свири мач на премиера”. Моралът не ми позволява. Говоря си за политика и футбол с колегите от парламента. Пък и премиерът е доста зает. “Пик”