Дядо и внук разказаха заедно за магията на детството по време на вълнуваща среща във Възрожденското училище
Специално участие в програмата взе вокалната група “Калпазани“ с ръководител Лилия Александрова
Вълнуващата детска книга – “Борко, палавият послушко“ на Георги Славчев бе представена във Възрожденското училище в Кюстендил. На събитието, което се превърна в изключително емоционална среща, присъства и неговото внуче - главният герой и вдъхновител на книгата.
Окрилен от топлата връзка с внука си Борко, авторът разказва и с мъдрост, и с чувство за хумор за детския свят – искрен, палав и добросърдечен. “Стиховете му носят едновременно радост и поука, превръщайки четенето в истинско преживяване както за деца, така и за възрастни”, посочиха от Регионална библиотека “Емануил Попдимитров”.
Събитието се превърна в празник за малки и големи – родители, учители и всички, които вярват, че добрата поезия вдъхновява и възпитава без ограничения на възрастта. Специално участие в програмата взе вокалната група “Калпазани“ при ОУ “Св. Паисий Хилендарски“ с ръководител Лилия Александрова. Музиката и рецитацията на стихове от книгата допринесоха за празничната атмосфера и пренесоха публиката в забавния свят на Борко.
Илюстрациите в книгата са дело на талантливата Станислава Ризова, която също присъства на представянето. Нейната майка - магистратът Светлана Ризова сподели впечатленията си: "Получи се много топла, сърдечна по човешки мила вечер. А когато децата от вокална група “Калпазани” излязоха да четат стихове, когато изпяха новата песен на Лилия Александрова, по текста на гордия дядо на Борко - всички се озариха и станахме една идея по-добри. В залата бяха хора, с които съм пораснала, хора, от които съм се учила, беше спокойно и бяло като едно време. Благодаря, София Пейчева.
Старият Кюстендил все още съществува, ще го има до последния мохикан – Методи Джонев, Михаил Калдъръмов, Здравко Анев, Васил Винаров, всички бяха там, а колко ги нямаше...
Благодаря ти, Жоро, за словото, за мъдростта, за това, че доведе и се запознахме с още един уникален творец Лъчезар Лозанов, за Борко, за Доброто, което стори. И докато ви гледах един до друг със Съни – Станислава Ризова, си мислех, че никога не съм си и представяла, че един ден ще седите рамо до рамо пред толкова хора, представяйки думи и картини от една книга. Неведоми са пътищата... и никой не знае какво още предстои."
В интервю за вестник “Вяра“ по-рано Георги Славчев разказа за замисъла на книгата: “Никога не съм си въобразявал, че ще напиша и още повече, че ще издам “детска” книга. Автор съм на осем поетични книги и на един краеведски труд и винаги съм осъзнавал, че литературното творчество за деца е изключително отговорна работа. Идеята за “Борко, палавият послушко” просто ме връхлетя. Когато той беше на две годинки, написах след зимен излет “Снежно кръщение”. Получи се и си мислех, че “съм отбил номера” като дядо-поет. Но не би! Само година и половина след това едно кратко отсъствие от България предизвика появата на второто стихотворение – “Признание”, което написах в самолета от Рим за София. И не само това – на 10 хиляди метра височина се роди по естествен начин идеята за книга. И нямаше как да не се роди, след като се бе родило това прекрасно предизвикателство на име Борко!"
Издател на “Борко, палавият послушко“ е “АТЛ-50“, с художествено оформление от Елена Панайотова. Книгата е предназначена както за деца, така и за възрастни, и доказва, че добрата поезия няма възраст, вдъхновявайки и най-малките, и техните родители да преоткрият радостта от детството.
Снимки: Регионална библиотека “Емануил Попдимитров”, Светлана Ризова
